Самотно

[SkitnicaVmoretO]

Връщаш ли се ?! Малко е късно. Мина едва година от как си отиде, а на мен ми се вижда сякаш бе друг живот. Може би мъничко по-красив. Трябваше да знаем и двамата... красивите неща, толкова красивите неща, не са реални. Плод на болни, самотни фантазии, които се нуждаят от убежище за тишината...
Не си ме забравил. И аз не съм. Притъпих те някъде между фалшивите усмивки и пролетното слънце. Сега не боли толкова или поне не усещам. Болката е част от дните и с нея се свиква, както със сутрешното кафе и цигарите. Лоши навици, които носиш със себе си, защото нямаш волята да спреш. След време не ти правят впечатление, както се казва срастват се с ежедневието ти. Минават години преди да се усетиш как са те разяли отвътре...
Връщаш ли се ?! Не е ли късно ?! Откъде да дойдат думите казвани преди с нежност и любов, когато отвътре е толкова пусто и празно, че се страхуваш да не загубиш дори мълчанието. Откъде онези погледи, с които са те гледали очите преди, когато са изплакани заедно с пороя от сълзи ? Откъде онази обич топла и искрена с която те обичах, когато издъхна излъгана...
А ти се връщаш. Ограбеното е отдавна твое. Страх ме е да не вземеш и малкото сила, която е останала по вените, не защото ми е нужна. Отдавна всичко е чуждо и ненужно. А защото ме е страх, че няма да ме довършиш и аз ще трябва да продължа да дишам... И без това отдавна дишам дните си на пресекулки и трудно преглъщам живота си. Самотата не е само липса на някого, а недостиг на себе си. А ти си взел толкова от мен, че почти не останах. И се чудя защо си се върнал. Толкова е късно... Да доограбиш пустиня е на практика невъзможно... тя отдавна е пресъхнала и са останали само миражите.

[Shady^]

на един дъх го прочетох, браво, чудесно е [inlovee]

[vanilla_g]

Прекрасно е, слънчице.  [inlovee]
Наистина се чете на е дин дъх.