Раздвоение на личността - брътвежите на една луда

[ilusia]

Синьо-сивата мъгла бавно се увиваше около краката ми , плъзна се нагоре по бедрата и ханша... Предусещах вкуса на собствената си гибел. Парливата й същност докосваше ръцете и таза ми ... все по близо до шията , където щеше да се вкопчи в мен изпивайки и последният дъх на душата ми. Гледах ... някак спокойно и безразлично , вперила поглед отвъд хоризонта , отвъд настоящето. Очите ми поглъщаха всяка секунда останал ми живот , сякаш грабеха всичко онова , което след секунда щеше да ми бъде отнето . Вихърът от въпроси обаче не ми даваше покой в последният ми миг. За Бога ... умирах... а единственото което се въртеше из съзнанието ми бе " защо" . Бях чувала , че преди да умреш животът ти минава на кино лента , виждаш всички любими лица и невероятни случки ... Опитах се да извикам някого , когото обичам - безуспешно. Май съм твърде голяма егоистка , мислех си . Нима не съм обичала никого ? Абсурд ... А дали ? Яростно се помолих... за отговори. Единственото което исках бе отговори. Дори не да живея ... просто търсенето ми , непримиримото ми бродене из сърцата , мислите , умовете на хората . Из собствените си прашлясали кътчета на Аз-а ми да намерят някакъв смисъл. И май Господ чу молитвите ми. Мигът се проточи сякаш с часове ... В един момент се озовах сякаш в облачна кула - затворница на моите страхове , блянове и желания. Седях на бял стол , в бяла стая ... всичко бе бяло... Но не с оная успокояваща белота на туку-що падналият сняг. Лъхаше на студенина. Хлад повяваше и проникваше през кожата ми , чак до ума и сърцето . Дали бях в лудница ? Хм...май не...
- Е хайде - чу се глас сякаш от никъдето - искаше отговори ....
- Кой си ти ?
- Забранен въпрос
-Искам да те виждам. Мразя да говоря с безплътни гласове .
- Та ти цял живот говориш с такива. Преписвайки на хората единствено качества които сама желаеш да притежават .
- Мамка му ! Искам да те виждам !
- Не са ли те учили , че за жена е недопустимо да псува ?
- Нима ? И защо ? О , да - грозно е. Неприятно е ... Но защо ? В крайна сметка , животът не е ли грозен ? Смъртта не е ли грозна ? Защо по дяволите обществото ни допуска жена в леглото да бъде пълна курва , да прави неща от който на порядъчните хора биха им побелели косите , но в живота тя трябва да бъда идеална , прецизна , дори смешно изпипана и глазирана с порция лицемерие и двуличие за пълнеж ?
- Защото обществото мрази да вижда собствените си недъзи у хората. Стремящо се да ги отхвърли у себе си , то всъщност заклеймява носителят им извън тяхното лоно.
- Но това е абсурдно ... Глупаво е дори. Нали , за да живееш с някого , да му бъдеш приятел , да го обичаш трябва да го познаваш из основи ? Да познаваш душата му , сърцето му, навиците и мислите. Ако знаеш , че той псува като хамалин на ум , каква е разликата дали ще го изрече или не ?
- В умението да контролираш собствените си страсти , собствените си страхове , емоции и недостатъци. Една не изречена псувня понякога не струва нищо в сравнение със силата да я извикаш... Но това не променя факта , че остава слабост.
- Да ти го начукам .
- Заповядай. Ще имаш тая възможност , но остава малко време ... продължавай с въпросите.
- Едно нещо никога не ми е давало мира.
- Слушам.
- Майка ми .
- Е?!
- Защо й бе отредена такава съдба ? Защо живя толкова нещастно , толкова самотно. Изпълнена с болка и огорчение. Никога не е била слаба , но в погледа й цял живот долавях онази безнадеждна пустота на човека изгубил смисъла на собственото си съществуване , вкопчил се в идеята да се възроди чрез децата си.
- Ужасно е когато си силен да бъдеш слаб. Ужасно е когато си слаб да бъдеш силен. Какво трябваше да направи ? Да остави теб и сестра ти на произвола на съдбата ? Да ви зареже ?
- Ами не ... Но ми се искаше ... винаги ми се е искало да има свой живот. Да излиза , да се забавлява ... Да виждам усмивката й ,от преди да се разболее. Защо ? Защо оживя ? Защо толкова пъти на прага на смъртта се връщаше ... И никога , за да бъде щастлива ? Боли да смятам , че е била средство за моето или нечие друго израстване.
- Тя бе щастлива. В известен смисъл много по-щастлива от колкото предполагаш. Гордееше се с вас. Боготвореше ви и смяташе , че е дала на света всичко което би могла във ваше лице. Сестра ти - велика художничка. Ти - преуспяла , млада , красива и известна. Какво повече от това да иска ?
- Дори когато казваше , че ни мрази ? Човек в яда си казва истини.
- Човек в яда си говори глупости !
- Нима ?
- О , да . Виж себе си. За да нараняваш , за да ги боли си казвала какво ли не .... Но никога не си го мислила нали така ?
- Абе зависи ....
- Мани ти зависи. Давай на татака.
- Защо светът е устроен така ? Защо изисква от нас да бъдем зли , порочни , скверни ? Как се живее в свят на апатия , безразличие и злост ? В свят , в който любовта  е утопия ? Бедността порок , а външният вид се идеализира ? Съзнанието циркулира в рамките на собствената си безприютност , а настоящето е мяра за битието оправдаващо всяко престъпление ?
- Първо светът никога не е изисквал да бъдеш зла , порочна или скверна. Правила си го от любов към собственото си его. Второ любовта е утопия само за безсилните хора запокитили характера си в най-тъмните ъгълчета на сърцето си. За да обичаш се иска сила , достойнство , примирение. Осъзнаването , че някой друг може би е по-важен от теб. Колко хора могат да приемат , че личността им е изградена въз основа на всяка срещната любов , всяко срещнато разочарование ? Безумно малко... а още по-малко са онези , които умеят да поставят другият пред себе си. Любовта мила моя е висша форма на егоизъм. Идеализират външният вид от чисто естетическа точка. Всеки обича да гледа красивото .
- Но кое е измерение за красиво и грозно ? Кое приема формата"красиво" или епитетът "грозно" ? Защо се налага едно мислене изкривено от хиляди наложени рамки , капацитетът на което достига краен предел в добре оформените цици и стегнат задник ?
- Съзнание....
- Знаеш ли , никога не съм могла да разбирам хората , който живеят в свят на величие. В свят , в който определението за божественост е свръх аз-а им. Хора виждащи света по един начин , но държащи на всяка цена да наложат тази визия и на останалите. А ако някой случайно отхвърли авторитета на личността бива заклеймен като недоразвит , глупав и себичен.
- Знаеш ли кой е най-големият порок на човечеството ? Липсата на допусната вероятност.
- Моля ?
- Ами да.... Когато човек забрави или откаже да допусне вероятността за своята нищожност , когато човек откаже да допусне вероятността за грешки , за други мнения и други истини , той се превръща в самодостатъчен. Неговата самодостатъчност познава граници и предели единствено в случаите когато трябва да докаже колко велик е пред останалите. Но ... дори да не го прави , арогантността му стига до там , че да мисли себе си като измерение и единствена проекция на Висшето.
- Мамка му. Наиш ли , че и аз съм такова говедо ?
- Не , не си. Ти си от друга порода.
- Моля ?
- Ти си от глупаците мислещи , че могат да обърнат света на 360 градуса само защото имат смехотворен ентусиазъм и неизчерпаема енергия за отдаване. Чувстваш се щастлива само ако смяташ , че си нужна някому и егото ти не може да понесе мисълта , че си заменена от друга ЖЕНА. В известен смисъл ти наистина прекаляваш с желанието си за единственост и неповторимост в живота на хората , които обичаш .. Но имаш и своето оправдание. В теб няма корист или завист... Способна си да загърбиш себе си , заради друг. Което разбира се не прави прегрешението ти по-малко.
-Егати ... Ще намеря ли покой ?
- Никога !
- Защо ?
- Защото си прекалено честолюбива. Все гледаш да се поставиш от страната на другия. Разглеждаш нещата винаги от всички ъгли. Това те убива и прави не способна да вземеш категорично решение , а направиш ли го винаги изниква въпроса " как се чувства той". Душата ти все се бунтува и търси отговори на неразгадани въпроси. Все искаш да подреждаш и оправяш света ... Все търсиш нещо , някого ...
- Ама аз се опитвам да се смирия , да се примиря ... да приема ...
-Да бе ... особено като се държиш като кучка ! Айде моля те познавам те от праисторията. Винаги си била такава - вживяваща се в ролята на арбитър ... ама в един момент я пращаш на майната си и  с безумна ярост и жестокост браниш себе си или онези които обичаш. Нищо лошо... Но не си хрисимото ангелче , което се изкарваш. Ти мила моя си кучка от най-породиста проба. Винаги ти е харесвало да си играеш с мъжете. Да ги съблазняваш , да ги обичаш ... да ги покворяваш и после да им биеш шута.
- Брех , верно ли съм такава ?
- Ахъм...
- Времето ти изтече.
- Не ее еее !
Събудих се в леглото си. Ръцете ми трепереха , студена пот бе обляла цялото ми тяло...
Дяволите да го вземат... Какво бе всичко това ?

[vanilla_g]

Мило, толкова е истинско, тъжно и болезнено- красиво.  [reeeev]

[solitude]

Красиво е [heart__] и замислящо... Аз ли от каква порода съм [mhmm]

[ilusia]

Нямам идея мило  [inlovee] А може би имам :)

Ей любов - що да е тъжно  [shame]

[slunce]

УАУ  [inlovee]
Прекрасно е................. накара ме да се замисля..............

[SkitnicaVmoretO]

Невероятно е обич, ти знаеш защо ми хареса толкова  [heart__] [heart__] [heart__]

[rado]

 :)Мисля си, че не е толкова луда. Напротив- логиката и е желязна. Хубав разказ! [heart__]

[ilusia]

УАУ  [inlovee]
Прекрасно е................. накара ме да се замисля..............

Радвам се мъник  [inlovee]

[ilusia]

Невероятно е обич, ти знаеш защо ми хареса толкова  [heart__] [heart__] [heart__]

Зная мило

[ilusia]

:)Мисля си, че не е толкова луда. Напротив- логиката и е желязна. Хубав разказ! [heart__]

Думите ти значат много за мен - благодаря ти !

[ArmaggeddoN]

Гения и лудия ги дели само една тънка нишка  :)
Добро е браво, продължвай в същия дух !

[phibi]

Знаеш обичайната ми забележка. И в този случай е единствена, мила. Защото е прекрасно.

[ilusia]

[evil] Пак ли тия запетайки ;( Къде сега ... много ли са ?  [shame] [shame] [shame]

[ilusia]

Гения и лудия ги дели само една тънка нишка  :)
Добро е браво, продължвай в същия дух !

Мерси :)))

[Diablos]

При толкова откровен разказ дреболии, каквито са запетайките, са незначителни :)
Казват, че осъзнаването било първата стъпка към преодоляването... а дали е така наистина...