News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Изповед...

Started by Shady^, May 01, 2007, 15:55:55 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Shady^

       Ето.. пак усещам присъствието на самотата, това така познато присъствие... От както замина не съм същата, ти взе усмивката ми с теб, някъде там, на далеч. Всички дни без теб са сиви и пусти, а аз така отчаяно искам да усетя вкуса на устните ти и твоето присъствие, искам а ти си така далеч, на хиляди километри. Знам че след време тази нестихваща болка ще отшуми малко по малко, ще става все по-слаба...
     Ти успя да разтопиш сърцето ми, сковано в лед, даде му това, от което имаше нужда, събра го парче по парче и то сега е твое.. За никой друг не копнее и за ничия друга нежност, само за тебе жадува, скъпи, само тебе желае! Защо живота трябваше така нелепо да ни захвърли на различни брегове... Ти на запад, а аз на изток.. Защо когато двама се обичат, все нещо трябва да ги раздели?! Дали това е изпитание, което трябва да преминем и после да сме заедно и щастливи? Не мисля..
     Можем да сме заедно само в сънищата и мечтите, друго не ни остава, мили, и да чакаме да минават по - бързо дните, без тебе толкоз пусти и скучни. Защо трябваше да отидеш там, сам в този враждебен свят, без ласките ми, скъпи. Не мога да живея без теб през цялото това време, това няма да е живот, а оцеляване. Още не мога да повярвам, че си там. Виждам нашите места и спомените пак нахлуват в самотния ми ум... само колко щастливи бяхме. Просто не мога да проумея, че трябва да съществувам без теб. За кратко време ти се превърна в част от живота ми, част без която ще ми е ужасно трудно да се справям, част която обичам до болка...
Ще те чакам, съкровище, ще те чакам да се върнеш, защото те обичам толкова много... Надеждата ми няма да изгасне, тя винаги ще гори със същия пламък, с който гори сега. Ще продължавам да се надявам, че ще изпитам отново онова щастие, онази любов, твоята, без която е есен в душата ми...
     Тук съм, на нашето място скъпи, под дървото което беше свидетел на любовта ни. Обичам те! Като се върнеш, потърси ме, аз ще съм там и ще те чакам. Обичам те, слънчице, обичам те...
                                                                                                 What Goes Around...
                                                                                                                                          ...Comes Around

GaLLeRy

No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Shady^

много миси  [shame]
                                                                                                 What Goes Around...
                                                                                                                                          ...Comes Around