News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Черноморско!... /някак липсваш/

Started by {dulgokoska}, May 01, 2007, 15:40:03 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Чашата е пълна със звезди...
От онези, дето се изстрелват...
И откриват си мишени от орли...
Които в нокти ги понасят да поседнат...
На небето... няма кал и пясък...
Само бани, също бури, дюни...
И всяка песънки е без тясно...
И всяка група се обича най- през юни...
Тетивата от нишките е сплав...
Която да получиш е неравно...
И израстнал плевел сред цветя...
Е чудесен, в свойта уникалност...
Бутилката е празна с облаци...
Които се топят като памук...
По устните ми няма упреци...
А спомени по Изток... Не и Юг!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


meteor

Усещам морски бриз да подухва от тук.
В тези редове се усеща аромата на море.
Моряка винаги усеща тези неща. Благодаря ти за стиха.
Усещането за море ме кара да се чувствам добре.
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

GaLLeRy

No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

{dulgokoska}

"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

vesselin

Много оригинално изпипан стих!Както винаги съм казвал-перфектна си! [lol] [lol] [lol] [bravisimo] [bravisimo]
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

phibi

Пишеш както само ти можеш - с перото право в сърцето ми. Браво! [bravisimo]
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

[shame] Благодаря ви отново! Малко е неясен стихът, но... може би и затова "привлича"
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Неясен и красив като далечен хоризонт!     :flyingkiss:
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Diablos

Само малко? :}
Наистина е много оригинално измислен, но явно моите скромни възможности не ми позволяват да го осмисля :}
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти