спомен

[last_unicorn]

танцувахме в забравената стая
обляни в спомена за слънчеви лъчи
потънали в безпаметна омая
с отворени сърца и със затворени очи...

а може би те нямаше до мене
и сигурно танцувах си сама
прегръщах се с ръцете си студени
ти беше само в моята глава...

и взирах се безизразно в стените
там виждах твоите очи
и пазех само спомена за дните,
в които само с мене беше ти...

да кажа сбогом не успявам
на спомена красив за любовта
сега живея в свят забравен
заключен зад забравена врата...

[dylgokoska]

 [sad3] Тъжен, но красив стих! Браво.

[hide`and`seek]

да кажа сбогом не успявам
на спомена красив за любовта

Това е най-трудното, да кажеш "сбогом" .. но да се живее със спомени също не е решение..
Прекрасен и тъжен стих!  [sad3] [crying] [bravisimo]