solitude

[ilusia]

По непознатите пътеки скитала се самота
и прегръщала на веки , сенките на своята сълза.
Спъвала се , падала ... изправяйки се пак сама ,
пристъпяла по скрити пътища , едва .... едва ....
И сънища сънувала в нощта
За някаква красива , нереална ...слепота

Мила моя... дълго време бях .. и още съм така ,
живеех в грях , отричаща живота и света ...
Но във него често случват се и чудеса ,
стига само ти да видиш блещукаща дъга
И малко глупава съм , малко луда ....
найвна , смешна или зла ...
Ръка прокарвам по греха и пия , пия .... сутринта !
Изпила съм нощта , отровата гори ме... пада кожата едва
и малко по малко ... май превръщам се в сълза .

Но хората плачат и във радостта ? И все пак...
хора са това ! Падаме , ставаме , вървим ...
понякога дори и в кръг се въртим ....
Но надежда има една ... щом още бродим под дъжда
И тъжно ли ни е или самотно .... И в болка тънем тъй охотно ,
поглеждам една дъга ... от край до край облечена във любовта

[solitude]

А изразът "запазена марка" чувала ли си го? [lol] [lol] [lol]. Прекрасно е мило великолепно [heart__]. И със сигурност дъгата е наша- аз вярвам в сънища [heart__] [I love you]

[ilusia]

Дъгата е наша мило !
Дръж я ! Няма да си я даваме ... тя си е нашата дъга  [inlovee]