а просто за живота си да съм "виновна"!

Started by иринка, April 26, 2007, 22:04:09 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

иринка


На листа вече си изливам само празнотата,
а някога във мене имаше дори любов..
Сега съм тук със тяло,а душата
търси себе си..и пътя нов...

Прекалено тежко е!Не се разбирам!
Не мога май сама живота си да подредя!
В светът объркан в рамките не се побирам!
На мен криле ми трябват-в рая да летя!

Искрица само няма да ме стопли,
и огънят е недостатъчен за моята душа...
Затвор не укротява никак мойте вопли,
когато искам,мога много силно да крещя!

Объркана съм!Сякаш нещо вътре в мене,
не дава мира на копнежните мечти...
В момент,когато всичко вътре стене,
не мога никак си да спирам всичките сълзи!

А жива съм!И искам всичко,разберете!
А то е свобода и път,по който да вървя.
Не ме познавате...Ах..Моля,спрете!
За да избягам искам да се преродя!

Живот..един е!А минава покрай мене,
а в вените кръвта е веч отрова!
Не искам щастието в миналото време,
а просто за живота си да съм "виновна"!

Arwen

Някой беше казал, че когато мислим, че всичко е загубено и имаме чувството, че бавно в потъваме в нищото, тогава от някъде... или от някой идва светлина и този някой нии подава ръка и ни дава утеха... и тогава намираме упора и сили да подредим всичко както си е било или в по - нов и по - красив ред... Винаги има надежда, дори и когато всичко изглежда безнадежно... Аз съм с теб, мила. Усмихни се, моля те! Има надежда! Прегръщам те!

П.С. Както се казваше във "Властелина на пръстените" -
"Давам надежда на хората... за себе си не оставям..."
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

GaLLeRy

No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

solitude

Сигурна съм, че любовта е още в теб миличка- горе главата, преоткрий я! Красив стих! [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]

иринка

 :kissoflove: Понякога губя надежда за всичко...Благодаря ви ,че ми я възвръщате!

иринка

Quote from: Arwen on April 26, 2007, 22:19:53 PM
Някой беше казал, че когато мислим, че всичко е загубено и имаме чувството, че бавно в потъваме в нищото, тогава от някъде... или от някой идва светлина и този някой нии подава ръка и ни дава утеха... и тогава намираме упора и сили да подредим всичко както си е било или в по - нов и по - красив ред... Винаги има надежда, дори и когато всичко изглежда безнадежно... Аз съм с теб, мила. Усмихни се, моля те! Има надежда! Прегръщам те!

П.С. Както се казваше във "Властелина на пръстените" -
"Давам надежда на хората... за себе си не оставям..."

Благодаря ти надеждо моя ! :)Но искам да обещаеш ,че оставяш малко и за себе си!   

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

иринка

Quote from: Arwen on May 01, 2007, 11:52:27 AM
Ще си я разделим по равно  :)

Щом така искаш...Но май на някои им трябва повече.Целувам те. [heart__]