Една не изказана сълза

[ilusia]

Щом земята черната си паст разгърна ,
отказала да кърми вече бедните сърца
и някаква далечна и незнайна тъга
проблясна в човешките лица ...
Тогава , в далечни времена ,
родила се една сълза...
Тъй крехка , мраморна - чуплива ,
сътворена сякаш от глас на самодива ...
Но минаха лета и ери , времето не спря за миг
и потънали във тъмно всички вери ,
човечеството изгуби своя стих
И днеска таз сълза , по-силна е и от преди ,
долита от незнайните страни , по вятъра
шептящ за кръв и болка и стенание и тъги....
И таз сълза в душата се загнезди - зрънце от любов ,
свила дом в очите ми , прелита над морета , океани ,
а пак се връща в сърцето ми облечено с парцалките съдрани.
Опознала хиляди съдби , видяла хиляди измъчени очи ,
тя в моите закрила , топлота намери ....
че няма на тоя свят теглилки или мери ,
способни миналото да родят , и любов
за омразата да продадат.... за туй и таз сълза
единствена остана в мене , че през плач
и хиляди тъги , остава нещо неизплакано - уви ....
...... запазила съм я.... една надежда още в мене се тай ....
и щом прегърне ме земята , последн дъх издъхнала тогава ,
ще получи свободата.... оная сълза родена на гибелта в зората ....

[solitude]

Прекрасно е! [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]

[SkitnicaVmoretO]

Прекрасно е , мило  [inlovee] [heart__] [heart__]

[ilusia]

Благодаря ви слънца мой  [heart__]

[0-sP13L]

Това не го бях чел... сладурче отново ме накара да се замисля ! Страхотно е ! Истинско... [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]