News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

В миналия и в тоз живот...

Started by Arwen, April 25, 2007, 20:08:16 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Връщал ли си се в минал живот?
Носил ли си в себе си чувства от едно забравено "преди"?
Познавал ли си себе си в минала любов?
Откривал ли си хвърлените във времето мечти?

Днес аз се върнах назад... през годни и векове...
Видях се каква съм била преди...
Странно ти звучи... страховито дори...
Но е истина... и знаеш ли била съм красива...

Имала съм дълга черна коса,
разпиляна по раменете,
образувала е красива мрачна дъга...
Стигала е чак до нозете...

Ръцете ми били са снежно бели,
очите небесно сини...
На гърдите си съм носила колие...
и в него снимка на едно лице...

И знаеш ли... обичала съм те и преди...
Ти си бил с мен в предишен живот...
и си ме обичал... боготворял...
Тогава... в това забравено "преди" давал си ми любов...

В замък сме живели... ти си бил моя лорд...
а аз твоята лейди...
И като в приказките сме се смели...
огряни от звезди, поръсени от нашите мечти...

Обичала съм те полуда...
Утеха съм била в безсънните ти нощи...
Човек дори за теб съм убивала...
И обгръщала съм те, с теб съм се сливала...

А ти... отвръщал си... обичал си...
Но нещо се е променило... какво не видях...
Започнал си да лъжеш... само туй разбрах...
И си заминал... някъде далеч... оставил ме сама...
...вечно прокълната...

И сега във тоз живот... така реален...
Пак те срещнах и пак те обичам...
и пак до полуда... и пак до края...
и спомен нося за преди...
...сякаш от съдбата си ми вречен...

И като по сценарий... пак лъжеш...
и пак бягаш... но сега вече знам къде...
при други любов търсиш...
и разбирам защо си ме оставил в миналото време...

Но аз два живота те обичам...
и в трети дори за теб ще съм готова да умирам...
Любовта ми е по - велика от Времето...
И в съдбата си завинаги се вричам...

Не изпитвам болка... ни тъга...
Нямам спомен за рана... или пък сълза...
Може би съм плака за теб... "преди"...
Но съм забравила... обиди и лъжи...

И няма да искам да ги помня...
Просто ще остна твоята лейди...
И на прага на следващия живот,
ще те чакам, да ти даря отново своята любов...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

иринка

 [bravisimo] :kissoflove: [saddd] Какво да кажа...разплаках се...

Arwen

Ах, миличка благодаря ти много  [heart__]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Don_NUTSO

Quote from: Arwen on April 25, 2007, 20:08:16 PM
Връщал ли си се в минал живот?
Носил ли си в себе си чувства от едно забравено "преди"?
Познавал ли си себе си в минала любов?
Откривал ли си хвърлените във времето мечти?



Да


Прекрасно е, уникално е ... браво ...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Arwen

Благодаря ти от сърце  [heart__]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...