Спомен

[nMz]

Снощи споменът наxлу
във главата побеляла ,
колко просто - сякаш вчера
тук до мене бе стояла.

И дори след толкова години
помня твоя смях кристален ,
но и помня онзи миг -
онзи миг така кошмарен.

Беше есен , дъжд валеше ,
вятър брулеше листата.
Каза "Сбогом" и побягна ,
бързо скри се във тъмата.

От тогава минаха години ,
още чакам да се върнеш.
Да прекрачиш прашния ми праг
и с любов да ме прегърнеш.

Във очите ти красиви , чисти ,
една сълзица да заплува.
Чакам ... но не идваш , мила ,
само споменът нахлува ...

[nepoznata]

krasivo e i  tajno  mnogo mi xaresa

[{dulgokoska}]

Част от мен е в теб покълнала...
И расте, но пак е есен днес...
И желана да съм те прегърнала...
Кънти в теб ехо от един цял лес...

С дъжд, със вятър и със бягство...
Скрита в тъмното - Душа...
Споменът ти е лекарство...
И мор, най-простичко... тъга...