По стълбата към ада

[mariana_fairy]

По стълбата към ада

По стълбата към ада двама,
заслизахме надолу и надолу.
Остана капка вяра само,
бушуващ страстно, вечен огън.

И стъпвайки във черния катран,
изгаряйки в този огън вечен,
сърцето ми получи рани,
животът между пръстите изтече.

Страстта бе страст,
плътта – изплашена робиня,
свирепа, луда бяс,
ударена в земята милостиня.

А кръговете – демони
изпиваха живота ни
и ти открадна времето
превърна го във спомени.

Защо ми е на мене рай
щом можем да сме двама в ада?
Там няма за душите край,
там те са грешници търсещи пощада.

Безкрайно с теб ще се въртим,
ще слизаме надолу  и надолу
и огън в нас и черен дим
ще ни принуди да се молим.

[GaLLeRy]

 [bravisimo] [a taka] [cvetee]

[{dulgokoska}]

с удоволствие чета всичко твое [inlovee]

[mariana_fairy]

Няма нищо по-хубаво от едно ново приятелство, родено чрез поезията. Още веднъж благодаря :)