Желание, гордост и достойнство

Started by Arwen, April 21, 2007, 21:55:23 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Безпощадното желание да те видя
разкъсва ме всеки миг,
а гордостта ми все не стига...
да изпищи, да кресне с вик,
да каже "Спри!"

Желание, гордост и достойнство
вплитат се в едно...
И в това измислено позьорство
интрига за интрига се завързва...
И тихичко, потайно в сърцето се приплъзва...

И в тяхното коварство
аз залутана вървя...
Гордостта ми казва "Спри, не го прави!"
Достойнството крещи "Не, не отивай!
Дръж на себе си!"
А желанието ме моли "Иди...
Чуваш ли ме?! Обичаш го, нали!"

Исках сърцето да попитам
какво да сторя...
Но уви... мълчи...
само ми казва "Не, стига ме мъчи...
моля те, не ме моли..."

А пък разума така объркан...
чак изпитвам срам...
само казва ми в безмълвието "Незнам..."

А желанието е все така силно...
Гордостта непреклнонна си остава...
А достойнството, като стомана -
заповядва "Не го прави!"

Желание, гордост и достойнство,
сега аз ви казвам "Спрете! Имам нужда
от почивка! По дяволите вървете!
Оттук продължавам сама!"
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Jane

Големи мъчители са тия тримата.. Успех!
Иначе стихът е много истински..

Под сълзите на есенните листа...

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...