Да си щастлива вече идва твоят ред (иринка&Arwen)

[Arwen]

иринка&Arwen

Безсилна си...
Защо го позволяваш?!
Нима си мъртва птица във покой студен?
Защо така си позволяваш,
за някого да страдаш ден след ден?!
Нима заслужил е сълзите?
И нощите безсънни...любовта....
Защо даряваш му мечтите?!
Кажи...не е ли по-добре да си сама!?
.......но по силна
със лице от камък...
камината в сърцето да е пепел...
за друг да се запали вече твоя пламък....
да пееш сладка,споделена песен...

Да... искам да избягам... искам да забравя...
Но, не мога... вихър в мен бошува...
Онзи... любовния... онзи тихия... безсловния...
И от някъде има студ... урагани... ах...
видях... ураганите от изгубени мечти..
И в душата ми нахлува смут... как съм ги пуснала...
...някак си от мен са се излъзнали...
Ето, виждаш ли, за това ме боли...
И за това сега роня рой сълзи...
Че изгубих всичко свято...
че врекох се на една несбъдната мечта...
че предох се... на една любов...
превърнала се още в началото във мъртъв зов...

Зовът ти някой ще послуша,
ще те приеме...
Този грешния го забрави...
Не ти ли е дошло до гуша,
да лееш тези  кървави сълзи?
Урагана си е ураган...ти крий се!
Ще се върти във кръг за ден, за два...
После ще изгрее златно слънце...
и няма повече да си сама..
От черния покой с вериги окована,
избягай,нека го боли....
Да,знам,останала си неразбрана...
Но в друг се вричай вече...
И от щастие плачи!

Ах, как красиво ми говориш...
как ме караш да се усмихвам..
и пак да помечтая...
И душата си дори искам пак да прегърна...
Но... от нейде споменът ме гони...
Скитник подъл... призрак от миналото...
ръце обвил е.. виждаш ли... в загубеното души ме...
О, не... ето доведе и лъжите...
а пък те със себе си ми мъкнеха сълзите...
И като плесница ме заляха... със сила нова...
И замъглиха ми очите, и премахнаха простора...
И пак сама... в предишния свят затичах...
и за миг... ах, за миг... пак в лъжите започнах да се вричам...
Но, нейде в небосвода... слънчев лъч проблясна...
...разкри ми нежната дъга...
и потопена в таз вълшебна светлина
намирам онази сила, нужна ми за да се спася...

Ще се спасиш,повярвай ми...аз знам, че трябва много,
за да избягаш от свирепият  затвор...
На призраците само смей се подло
и бягай към свободния простор!
Сега усмихвай се,
заспи,
а после събуди се...
...Добър е този свят ,нали!
И ето,виж...избяга от света свиреп...
   Любовта към тебе тича-погледни!
Да си щастлива вече идва твоят ред!

Кажи ми, мила моя...
Не те ли е страх, когато някой за любов говори..
И мъничко не те ли гложди... туй чувство...
има ли го или ний сме го създали...
Измислица човешка...
Или нещо по - велико...

Каквото и да е, ме омагьосва!
Недей мисли това сега!
Създадена е да се чувства...
Дори и от разбитите сърца...
Но казвам ти,недей да продължаваш
да мислиш пак защо и как.
Живей  живота,нека му се наслаждаваш!
До тебе нека не допускаш мрак!

Сега искам да ти кажа аз "благодаря"!
За туй, че помогна ми да сторя онова,
което дълго време все отлагах...
И не ща го вече тоя мрак...
Искам да се къпя в слънчеви лъчи...
И да си разкрия пак предишните мечти...
Ела, със мен...
нека за миг, полетим към онези звездни висоти...