Хайде още една игричка - тука полезна за кандидат студентите :)

[ilusia]

Хайде още една игричка - тука полезна за кандидат студентите :)

Дайте да слагаме цитати от различни автори и произведения и да ги отгатваме :) Нали все пак за изпита ни трябват :)

Ето първият

...На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян ,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян .....

хайде вие сте :)
Автор и стих

[repi-s-lychec]

Това е на Дебелянов, нещо от сорта на "Войн в тъмница" се казваше, или поне около, поправи ме ако греша.

[ilusia]

Да Дебелянов е :)
Но стихотворението е " черна песен "

Димчо Дебелянов

ЧЕРНА ПЕСЕН



            Аз умирам и светло се раждам -
            разнолика, нестройна душа,
            през деня неуморно изграждам,
            през нощта без пощада руша.

            Призова ли дни светло-смирени,
            гръмват бури над тъмно море,
            а подиря ли буря - край мене
            всеки вопъл и ропот замре.

            За зора огнеструйна копнея,
            а слепи ме с лъчите си тя,
            в пролетта като в есен аз крея,
            в есента като в пролет цъфтя.

            На безстрастното време в неспира
            гасне мълком живот неживян
            и плачът ми за пристан умира,
            низ велика пустиня развян.

[madelin]

До града имаше около три часа път през полето, а зимната нощ беше дълга. Стоян наближи крайните градски махали далеко преди да се раздени. Той беше уморен, студената нощна влага пронизваше дебелите му селски дрехи, кожухчето му, в което цял се бе сгушил. Беше и гладен. От голяма уплаха майка му не бе се сетила да му даде хляб; ни тя, ни Благуна, ни пък той самият се сети да поиска. Да можеше негде да полегне - главата му тежеше, клепачите му лепнеха за сън. Да се скрие неиде, да заспи, да забрави всичко. Сега вкъщи всички спят, топло е там под сламения покрив и Стоян се унасяше, едва-що не заспиваше, влачейки нозе по пътя. Ала там, в село, беше беят, кехаите. Тънкият лед по локвите тук и там по пътя хрущеше под излизаните опинци на пътника, той се стрясваше и се озърташе в тъмнината. Там бяха беят и кехаите, а какво ли го чака в града? Страхът от господаря турчин нарастваше в още по-голяма тревога пред неизвестното, което го очакваше в новия му живот, но Стоян вървеше напред, макар да угасваха една след друга всичките му надежди, вървеше напред, нямаше вече къде да се върне. Едничко живо същество край него в тая тъмна нощ беше кучето му, което куцукаше по петите му. Стоян дочуваше шума на лапите му и тоя шум в глухата нощ го успокояваше.

ето нещо и от мен. :)
п.п. нали може и проза?

[ilusia]

Да , разбира се , че може ;)

[repi-s-lychec]

Това е на Димитър Талев, от "Железният светилник".

[madelin]

Това е на Димитър Талев, от "Железният светилник".

а цитат ще дадеш ли :question:

[repi-s-lychec]

Аз мисля, че първата

капка, която

от своята кръв

за света ще пролея,

ще бъде за мойте

поробени братя,

ще бъде за Нея!





Ето и от мен  :)

[vanilla_g]

Сигурна съм, че е Вапцаров, но не се сещам за заглавието- нещо като "Реферат", "Доклад", "Оглед"... не съм сигурна- някое от тези, доколкото си спомням  [shame] 

[MeRiNcE]

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

[vanilla_g]

Еххх, "Вяра"- Вапцаров =:)


:arrow:"Отивам си. Но ти не ме изпращай!
Бих всичко друго преживял, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни
със два куршума - две сълзи след мен."

[tonnny_bg]

Дали ще се изложа или ще позная, че е Яворов? [shame] [usmivkaa]

[tonnny_bg]

Я помню чудное мгновение
передо мной явилась ты
kak сон ,как чудное творение
гений нежной красоты.

Май така беше . [lol] [lol]

[Devil`s Bride]

На Пушкин е, на български мисля, че беше преведено "На К.", но не съм сигурна дали не бъркам, така че някой да ме поправи  [shame]

[tonnny_bg]

 [bravisimo] [a taka] Давай твоята задачка-закачка. [inlovee]