днеска в очите си

[ilusia]

Устните болят от толкоз " сбогом" шептяно ...
и ръцете нежни кървят , от толкова време пропиляно...
Очите ослепени , единствено останали ненакърнени ,
от светлина , живот и бъдеще са опиянени .
Стига толкова ти мое бедно сърце плака ,
стига толкова лицето ми е греело във мрака.
В живота често се случва така , някой да убива мечтите ,
с кървава и желязна ръка.  Но защо ли вече не боли ?
И само прошка свети в ослепените очи...
Гневът е някак не понятен , мръсен , блатен...
достатъчно на ум живях , достатъчно във сънища
бленувах и в кошмарите сънища сънувах.
От днеска ще летя... с крила на ангел ,
и от живота ще пия ... с наслада и страсти
ще давам , ще взимам и смъртта ще подминавам
със "здрасти"
Стига толкова ти малко дете си живяло , в онзи страх
и любов и нежност копняло . И в зимата като в пролет
мечтало , за слънце и в полет замряло.
Стига си плакало , стига линяло .... за бъдеще
толкова ожадняло . Ето извори на отрова ,
реки от болки и тъги... но в кладенци жива вода се тай ,
там дълбоко в недрата щастието ври...
И чака да отпиеш бавно... мънички глътки....
Стига толкова устните за сбогом шептели ,
и ръцете в рани прималяли , галели спомен
не чут , скрил се в пустинен кът.
Стига толкова умирало някак на шега , пред всяка
затворена врата. Тук зад гърба ми тя остава ,
в гориста , пъклена дъбрава...
Друга съм вече , друг е света... и като скитник ,
окъсан и сам , с протрито сетре и скъсано елече ,
тръгвам да търся.... на коя поредна цел сърцето си да дам
и за колко на живота себе си да продам...
Кой ли ще ме купи със охота ? Къде ли ще намеря
пристана сама.... И на своето рамо ще склоня глава ,
след минали спомени , минал живот...
Никога вече на безсилието няма да влача огнен хомот ,
и в болка и страст да умирам....днеска в очите си
сама себе си намирам !

[vanilla_g]

 [reeeev] [inloveee] :iloveyouinblue:

[vesselin]

 [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[ilusia]

 [inlovee]