Капв тиха самота

[ilusia]

Понякога вихрушка ледена сърцето ми прегръща ,
и капе тиха самота. В стаята ми от сълзи дете се
връща.... и прегръща изсъхнала елха.
Накичена и почерняла - тя пази спомен стар ,
и прах и лед и болка , а върха е изгорял.

Докосвам плахо всяко кътче. Милвам старите листа ,
колко тъжно... колко пусто - глъхне звука на капещата самота.
Търся да отпия билето на радостта и в къща от магия ,
да потърся красота. Ала ледена стихия , връхлита на мига ,
и малко искам да се скрия .... заровена под старите листа .

И може би сама - наивно , ровя спомени от вечерта ,
където глухо гасне , спомен за една мечта...
Мисля си и питам... кога ли някога щастлива съм била...
и тръгвам... хората разпитвам - за билето на радостта.
А те - угрижени и уморени - търсят самота.

Колко ли са заблудени ? Нима не знаят нейната цена ?
И ето.. днеска всичко ми е безразлично , глухо , пусто и безлично.
Апатията за ръката ме държи.. дори когато меките ми пръсти ,
галят изсъхналите ми сълзи. И може би се върнах тука - прашен праг ,
на прашна къща... и търся спомен пак - къде ли обичта могла да ме прегръща ?
..............

Но... ето.... капе тиха самота... иглички от изсъхнала елха....
Пищна и красива някога... сега е само спомена останал тук...

[solitude]

Миличка самотата е оценъчно понятие. Никой не е толкова самотен колкото си мисли. А най-голямата самота идва тогава когато си с някой който те обвива в лъжи. Повярвай. По-добре да се изтърпи малко самота отколкото да тънеш във фалш [heart__]