Нужничко е малко!...

[{dulgokoska}]

Не си отивай, моля те, почакай...
Не ми обръщай гръб със тази нощ...
Да ме докоснеш нужничко е малко...
В джоба си прибрах го онзи нож...
Не стой далеч, до мене приближи се...
Не дръж гърдите си с треперещи ръце...
Втренчени вдясно, тайно очите...
Оставят за спомен сълзички там, две...
Ето, със поглед дума ти давам...
Ръцете си дълго в юмрук ще държа...
Ти само не тръгвай, седни и прощавай...
Просто мълчание по теб ще редя...
Като пъзел, парченцата ще си сглобявам...
Та да превърна реално пред мен...
Твоята тиха и силна осанка...
Помня те - същият в първия ден...
Главата си вдигнал, в очите - звезди...
И устните топли, що бузата милват...
Не, още не тръгвай, нареден остани...
Макетното ножче и мене помилва...
Всички части от пъзела са събрани...
Преди да ги докоснат плахи длани...

[ilusia]

http://forum.stih4e.com/index.php/topic,23443.0.html
красиво :)

[{dulgokoska}]

я, и такова ли имало [think]

пропуснала съм да го видя [lol] [lol] [lol]

[hide`and`seek]

Много красиви думи, прекрасен стих!

[Zatoichi]

Отново караш ме да се усмихвам,малка Нели  [inlovee]

[{dulgokoska}]

Отново караш ме да се усмихвам,малка Нели  [inlovee]

[oops] о, горкото, съвсем се шашна [lol]