Да се възхищаваш на някого означава да унижаваш себе си???

Started by XpacTa_lavista, April 14, 2007, 14:11:36 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

XpacTa_lavista

Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!


Feanor

"There is one rule, above all other, for being a man. Whatever comes, face it on your feet."

{dulgokoska}

чувала съм фразата и може би изхожда от някаква идея, че когато се възхищаваш на някого, показваш и признаваш, че ти не умееш това или не го владееш така... което може би се възприема като недостатък, слабост... предполагам, че нещо такова :)
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Jane

Quote from: {dulgokoska} on April 14, 2007, 21:37:15 PM
което може би се възприема като недостатък, слабост... предполагам, че нещо такова :)
Дори и така да е - според мен само силният признава слабостта си..
Да се възхищаваш на някого означава да преминеш отгоре на себичния си перфекционизъм, който често обсебва хората (макар че рядко си дават сметка за това)... Което пък означава, че си над самия себе си, а не обратното.
Поне за мен е така.

Под сълзите на есенните листа...

{dulgokoska}

Тогава да насочим темата в посока откриване на втората страна, щом се изключва и признанието за недостатък, то с какво основание е изказана? :)
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Jane

С основанието именно на някой, който Е смятал признанието за недостатък..;)

Под сълзите на есенните листа...

{dulgokoska}

или на някой, който често е слушаш признания за какво ли не от друг, та не е разбрал колко сила му е коствало да си признае толкова недостатъци :p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


luv4eto

Всеки се възхищава на някого за нещо. Малко хора обаче биха си го признали. А такива са силните и смелите.Унижение е да се подчиняван на някого, а не да му се възхищаваш. А това, че въхищението е признание, че те превъзхождат в дадено отношение,е така. И няма нищо срамно или лошо в това. Даже напротив!Достойно си е за уважение. А, че на този, на който му се въхищаваш, ще му се вдигне самочувствието, не може да се избегне. Така че, ако не искаш да му го вдигаш, не покавак адмирациите си.
But if your heart's not in it for real
Please don't try to fake what you don't feel
If love's already gone
It's not fair to lead me on
'Cause I would give the whole world for you
Anything you ask of me I'd do
But I won't ask you to stay
I'd rather walk away
If your heart's not in it

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Quote from: luv4eto on April 20, 2007, 18:03:24 PM
Унижение е да се подчиняван на някого...

Значи е унижение да си подчиняван на някой? Та ние хората в ежедневието си непрекъснато се подчиняваме на някой или на нещо. Докато си малък подчинен си на волята на родителите си, защото си зависим от тях, когато си голям си подчинен на работодателя си, защото от него ти зависи заплатата. Ако случайно ти си шефа, си подчинен на една канара институции с които щеш не щеш трябва да се съобразяваш, пък да не говорим че през целия си съзнателен живот се подчиняваме на законите, на моралните норми и така нататък.... та питам аз толкова ли унижени сме всички ние дето сме живи и дишаме изобщо?

slunce

Аз мисля, че това да се възхищаваш на някого и да признаваш неговите успехи,е по-скоро достойнство,качество което малко хора притежават.
Защото повечето си казват'' защо пък да го поздравя за това което е постигнал''............ приемат го като унижение...и си казват защо ние не сме такива.По принцип хората трудно признават превъзходството на другия.

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

Rocka_Rola

Според мен няма нищо лошо в това човек да се възхищава на някого.Пример за това е Лермомтов които се е възхищавал на Пушкин и дори е написал стихотворение в негова чест.
"There's someone in my head   but it's not me ..."

last_unicorn

Quote from: vOsYcHnA_pRiNcEsA on April 21, 2007, 23:03:31 PM
Quote from: luv4eto on April 20, 2007, 18:03:24 PM
Унижение е да се подчиняван на някого...

Значи е унижение да си подчиняван на някой? Та ние хората в ежедневието си непрекъснато се подчиняваме на някой или на нещо. Докато си малък подчинен си на волята на родителите си, защото си зависим от тях, когато си голям си подчинен на работодателя си, защото от него ти зависи заплатата. Ако случайно ти си шефа, си подчинен на една канара институции с които щеш не щеш трябва да се съобразяваш, пък да не говорим че през целия си съзнателен живот се подчиняваме на законите, на моралните норми и така нататък.... та питам аз толкова ли унижени сме всички ние дето сме живи и дишаме изобщо?


така е, всички сме зависими, защото живеем в общество. единственият начин да си независим е да не си част от обществото, да си отшелник, да живееш сред животни (има и такива хора). тогава пак си зависим и подчинен - на природата. от това не може да избяга никой. няма начин да не си подчинен на нещо или на някого. може би единственият начин е да се изолираш от всички съществуващи и несъществуващи фактори и да се оттеглиш дълбоко в главата си - но тогава си победен от обществото. не можем да сме напълно независими. но пък можем да се постараем да сме възможно най-независими ;) лошото е, че дори това не ти гарантира щастие и не-унижение...
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies

неземен

Да се възхищаваш на някого за нещо си е повече от нормално.Една пее "божествено",друг скача 8м. и от горе,някои свири чудно на цигулка,П.К.Яворов е написал вълшебни стихове.Но чак да ги поготворя за това,е и смешно и глупаво.Ако ги познавах,бих им исказал с това си възхищение.И толкова.Аз знам и мога неща,които те нито знаят нито могат.Със всеки е така.Това като контра пункт.Тя умее да готви и прови такива манджи,да си изядеш пръстите,и предмет на възхищение на семейство и приятели.Той е рядък моден шивач,шие такива дрехи мила...Мммъ,чудни.
Та такива ми ти работи.Но да робуваш на възищението си,да боготвориш някой си или някоя си като Мадона,че пеела еди как си,или че той свирел и ли играел в театъра като бог и да го боготвориш за това,е унизително,смешно и глупаво.
ТОВА Е УНИЖЕНИЕ,ДОСТОЙНО ЗА НИШИТЕ ДУХОМ,И НИЕ НЕ БИВА ДА ПАДАМЕ ТОЛКОВА НИСКО.Не,не бива...
To be,or not to be

TheUnforgiven

Чрез възхищението си фактически ние показваме че даден човек е добър в определена област спрямо нас...с други думи че ни превъзхожда...но по този начин ако сравнявам себе си с някой на който му се възхищавам нещата излизат така че аз се справям по-зле от него и това е един вид унижение...а вече какво по-точно унижение е зависи от обстоятелствата(примерно ако аз си помисля че Иван кара по-добре ролери от мене в такъв случай аз излизам по-неумел, но това е само в мислите ми и се унижавам само пред себе си - с други думи това дори може да се нарече понижено самочувствие;но ако един футболен отбор публично признае че играят по-лошо от някой друг в такъв случай това си е публично унижение особено ако са били почти еднакво добри - представете си ако някой от Левски или ЦСКА направи нещо такова какво би било унижението)но всъщност колкото по-добър е този на който се възхищаваме толкова по-слабо е унижението защото ако някой се възхищава на някой друг който е слаб излиза че той е по-слаб от него а според простата логика това означава че "първият" по-слаб и от тия които са по-силни от този "вторият" и следователно все едно че "първия" се възхищава и на тях(например ако заявя че се възхищавам на Алберт Айнщайн за интелекта му това ще означава че ме превъзхожда интелектуално достатъчно че да го призная,но всъщност си е наистина похвално да НЕ ме превъзхожда интелектуално;но ако индианците кажат че се възхищават на интелекта на майнуните - това вече си е унизително и дори парадоксално)
обобщено:чрез възхищението си на някой ние изразяваме неговото превъзходство в определена област и унижението е толкова по-голямо колкото по-слаб е субекта на който се възхищаваме във въпросната област.
There's no save/load in life,so live it carefully.