Тъга, моя Тъга бди над мен

Started by Arwen, April 14, 2007, 22:32:58 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Седяхме в тъмното... Аз и Тя...
...старата ми приятелка...
Бях я повикала да ми прави компания...
"Чувствам се сама" - й казах...
"И за теб се сетих, моя Тъга..."

Усмихна ми се някак вяло...
уморена била... чувствала се прималяла...
Поднесох и мекото кресло...
да седне, да почине...
преди тъжното ни тържество...

Чаша чай поиска,
каза и на мен да сипя...

И седнахме, загледани една в друга,
а чаят топлеше и мен и нея...
"Липсваше ми - каза ми Тъгата...
С теб така добре говорихме,
поминиш ли преди колко много спорехме..."

"Тъга, кажи ми, как да спра сълзите?
Кажи ми, как да те прогоня?
Прости, Тъга... но не желая
отново с теб да споря..."

"Да ме прогониш ли? - тъжно каза тя...
Но защо, нима с теб лоша съм била?
Винаги аз съм тук, когато си сама...
И във себе си поглъщам всяка твоя сълза."

"Да, Тъга, не отричам... но ти...
ти от себе си тъжното ми вричаш...
Прости, Тъга... обичам те,
приятелко добра... но разбери...
без теб трябва да продължа..."

"Не, мила моя, - усмихна се Тъгата...
Аз до теб вървя, нима не го разбра?!
И идвам, когато си сама...
когато някой ти е взел мечтите...
когато небето дори изплаква ти сълзите..."
До теб вървя... раждам се в твоята самота
и като птицата феникс умирам в огъня на Любовта..."

"Нима Тъга?! - заплаках аз -
Нима винаги до мен си била?
Но, Тъга, аз те задушавам..."
"Не дете, ти ме възраждаш!
Ти ми даваш сили да те пазя..."

"Затуй, малко мое цвете, не ме гони...
в себе си ме запази...
скрий ме и бъди щастлива...
при теб сега е Любовта...
А после, когато заплачеш сама...
с нощта ще дойда...
сълзите ти да пресуша...
в себе си за миг да те прегърна..."

Стреснах се тогава...
събудих се в сълзи обляна...
Нима било е сън...
Къде си Тъга... толкова е мрачно навън...
Ах, няма те, било е сън...

А на малката масичка до мекото кресло...
две чаши си правеха компания,
след едно тъжно тържество...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...