~ несбъднато ~

[burning_acid]

Мими, Mélanie
устните ти са със цвят на роза,
а в очите ти се къпе океана.
Прасковената ти кожа
кара сетивата ми
да се побъркват.

Мими, Mélanie,
нима аз можех
да докосна нежното ти тяло?
То за друго е живяло,
не да бъде във ръцете
на отчаян простосмъртен.

Как във тебе са събрани
дяволитост и невинност ...
И под леките клепачи
са попили кротко тайни ...
Mélanie, за теб копнеех,
с теб се будех и заспивах!

Но в очите ти откривах
и морета, и вулкани ...
Не за този свят си, мила,
не за грубите ми длани ...
Теб те чака друго време,
друга суша, и вселена ...

Mélanie, когато стигнеш –
загреби със пълни шепи!
И не спирай да се рееш
из безбрежните морета
на мечти със дъх на цвете!
Mélanie, вземи сърцето

на земята и не слушай
виковете на сирени.
И назад не се обръщай!
Ти навярно си родена
в бяла мидена черупка
и морето днес те взема ...
Mélanie ... наслука!

[{dulgokoska}]

... [bravisimo]