пролетна /не/реалност

[burning_acid]

Една птица, направена от длани, се появи пред очите ми. Бях легнала направо върху тревата, в парка на Борисовата градина, и слушах музика. Точно на третата песен на Fiona Apple, птицата се появи. Така започна всичко.

"Знам нещо, което ти не знаеш" каза момчето, от чиито длани беше оживяла птицата. В очите му прочетох истини, които аз все още не познавах. Усмивката му беше искрена, веднага го усетих, а погледът му беше с блясък, който навярно бях изгубила отдавна.

Свалих слушалките, прибрах дискмена и книгата на Туве Янсон в чантата и седнах на тревата, до момчето. Името му беше простичко, а моето му се стори красиво, за това веднага ги запомнихме. Говорихме на най-различни теми близо час. Тогава казах, че е време да се връщам вкъщи, а той поиска да остана още малко.


{отказвам}

Отказах му с извинение: "Имам проблеми с родителите ми и се налага да се прибера." Той кимна с глава и се усмихна. "А птицата ... случайно да има телефонен номер?" попитах плахо аз. "Разбира се", отвърна той, извади листче от джоба си и химикал и ме накара да се обърна с гръб. Сложи листчето върху гърба ми и записа номера. Това беше и последната ни среща. Впоследствие забравих лицето му ...


{приемам}

Той се усмихна широко. А аз не устоях на любопитството да разбера какво е нещото, което той знае, а аз не, и казах че още час закъснение няма да утежни положението ми вкъщи.

Тръгнахме хванати за ръка, макар че се познавахме от около 75-минути. Сърцето ми туптеше учестено от вълнение, но в душата ми цареше топличко спокойствие.

След тази среща (въпреки скандалът, който ме очакваше вкъщи) последваха още много. А птицата от неговите длани вече не лети сама.

[solitude]

Не пускай тази ръка щом на душата ти е спокойно :). А щом има и птица- направо си е вълшебно. [heart__]
Красиво е! [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

хубаво  :)

[phibi]

Нежно като гълъб от влюбени пръсти... Прекрасно е, Вени, прекрасно.

[rado]

И кой вариант е точният? :)