News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Новата ни, първа среща

Started by Arwen, April 08, 2007, 18:23:48 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Arwen

Обади ми се в полунощ,
каза, че ти липсвам.
И в гласа си скрил молещ се зов
с мен среща поиска...

Каза ми: "Ще пием кафе,
ще побъбрим...
и тост ще вдигнем за доброто, старо време..."
Помълчах... помислих...
и казах: "Добре, нека пием кафе..."

Нервно ми беше...
Срещите с теб... бях ги забравила...
Страхвах се... Защо?
Чувства ли в мен бяха останали?

Но тръпнех с наслада...
чаках срещата така безпощадно желана...
И на старото място, точно в шест,
срещнах очите ти, чакащи мен...

Разменихме усмивки...
Стиснахме ръце...
И по снобски заговорихме
за дните предишни...
Но, незнаен трепет пробуди
и твоето и моето сърце...

И вървяхме по алеите на
         минали спомени...
И почивахме на пейките на
         забравени целувки...
И за миг завърнали се в
миналото от нас прогонено,
обляхме страните с онези,
        нашите милувки...

А времето летеше...
наближаваше мига на раздялата...
И беше горещо, въпреки че валеше...
"Помниш ли, като в първата ни среща" -
                           казах прималяла...

И скрихме се по онзи балкон,
точно както преди...
И останахме притихнали,
несъзнателно доближавайки
изгубените си души...

И погледна ме за миг...
точно както преди...
И доближи лице към мен,
и устните ти докоснаха моите,
и с неземен стон във гърлото стаен,
отвърнах на целувките ти със своите...

А дъждът си валеше...
но беше горещо...
И сляли душите си в целувки нежни,
разбрахме... това бе новата ни, първа среща...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Carica na noshta

Чак си го представих.Много нежен стих.
Страхотно е мила. :kissoflove: :kissoflove:
Моят свят не е твоя,искам сама да вървя,
но преди да падна искам за миг да полетя...

Arwen

Благодаря ти, миличка! Радвам се, че ти е харесало.  [heart__]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Плачещо сърце

Прекрасно е :)
Много е истинско и непринудено, толкова е реално :)
Жената е едно от чудесата на Света и
мистериите на Вселената !

Lady_DiSaSteR

ее понякога се получава така ... да имаш повече от една първи срещи... но все пак е красиво.. нали приказката се повтаря.. хубав стих! Браво


Обичам те повече от залеза горещ обичам те повече от всяка дума повече от най-желания копнеж! Обичам те повече от вятъра в косите ми повече от жаркия огън в очите ми!

Arwen

Благодаря ви милички :)
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...