Тишина

[geva]

Тишина... оглеждам се в тъмната си сянка. Студът разсича съзнанието ми. Наблюдавам голото пространство. Самота се плъзга отчаяно по пода ми и се разсипва в безкрайна гледка. Затварям очи и виждам много светове.Виждам себе си и много врати, но не посягам към никоя. Не посягам от страх, че зад вратата ще се крие изненаа, която няма да харесам...винаги съм бягала от промени. Промяната води до неразбирателсто, а то до хаос. Виждам себе си протягайки се към една от тях. Отварям очи бавно поглеждам към тавана с надеждата да открия отговор на съществуването си. Не мога... Ставам от леглото си и посягам към обгорената сребърна лъжица на пода. Тя по свой начин е красива и грозна в едно и също време.Обожавам я за това, което е виждайки утеха за бягство към чудесната измама на наркотика.Взирайки се в кипящата отрова виждам погледа си на дъното на лъжицата. За отражение получавам глупостта си. Глупостта, която бих извършила отново и отново. Затварям очи забивайки иглата, усещайки студената болка вътре в себе си.Не мога да задържа сълзите си,но не от самата болка, а от болката на падение и срам. Чувствам се мръсна и безполезна...
Тишина... В стаята се чува тишина раздрана от тласъците на сърцето ми. Може би последни. Всеки път се моля да са... Виждам светлини следвани от крясъците на вятъра. Сама съм сред безкрайни жълти поляни. Виждам малко момиченце, тичайки към светлината. Протягам ръцете си към него, но тя се отдалечава все повече и повече идвайки към мен. Твърде късно е, за да я хвана... тя е на по-добро място сега. Отварям очи, опитвам се да избягам от нелепата реалност, която ми изглежда нелепо дръзка, за да бъде това което е. Виждам живота си като на филм. Живот отдаден на удоволствието да отричаш истината и да подкрепяш всичко забранено и порочно. Виждам всички свои грешки. Тишина. Виждам теб...

КИРИЛИЦА !!!
Освен това раздел стихчета е за стихчета, за произведения в проза има раздел Литература.