безсмислено /е да ти казвам/

[burning_acid]

И докато ти ми казваше: "недей се влюбва в мен",
аз вече се разтапях във очите ти,
а повеят на вятъра отнесе думите ти надалеч

Ръката й, обхванала коляното, и устните й,
впити в твойте устни ...
Така е лесно да отхвърлиш болката, когато сам си сляп

Да, щастието трае точно толкова
(три дни, които нивга не забравяш,
но после болката е двойно по-голяма)

А аз се будя често посред нощ
и все на устните ми каца твойто име
(сънувала съм те отново)

Изтривам всеки спомен, стих или рисунка,
но във главата ми
остава цяла книга (все недописана)

В три посред нощ е все по-трудно
да се скрия
от спомените си за теб ...

И се напрягам да ти пращам
пак по вятъра
целувките и топлите прегръдки

(Защо не ги ловиш?)

Така далечни, като някакви планети ...
и все по-мъртви (кой от някой друг убит)
Ще се разрежа на еднакви три парчета

Сега умът ми нека си намира по-нов път

[ackasha]

[cvetee]

[GaLLeRy]

Изумително е !!!  [evala]

[Don_NUTSO]

 [confused]

Изтривам всеки спомен, стих или рисунка,
но във главата ми
остава цяла книга (все недописана)

[solitude]

Да, щастието трае точно толкова

Колкото си го направим :) Само дето незнайно защо от време на време го приравняваме на някое временно удоволствие :). Спомените не изчезват защото често се вкопчваме в тях - забравяйки че принадлежат на миналото, а ние живеем в настоящето и затваряйки очи неприсъстваме в този момент и изпускаме възможнастта да открием искрена усмивка, която е специално за нас :)
Стихът наистина е изумителен! [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[Jane]

Истинско.. Много.