... крадена любов - бе половин живот ...

[Don_NUTSO]

http://www.my.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=16532.0

Сега страх ли изпитваш? Или нещо друго? Страх? Какво ще направиш? Какво мислиш за мен?
Когато те нарисувах ... мечтаех да си истинска.
А сега за какво да мечтая?

Искам първо да те успокоя, след това написано, друго за теб писано ще се опитам и постарая да няма ... вече съм мъртъв – просто аз не съществувам, вече съм – някой ...


Бяха ми казали:

"Да обещаеш "своето винаги" е най - красивия дар, който би могъл да подариш да един човек!"
"Не можем да бъдем повърхностни, не можем да забравяме, не можем да не даваме всичко от себе си, дори , когато не ни остава нищо за нас си, дори, когато знаем, че се обричаме на дълга и мъчителна агония."

Бяха ти казали: "Не е лесно да тъчеш на два стана ..."

Ти ми каза: "Без да те търся се срещнахме – откри ме, живота се обърна на другата страна, да те притежавам – не мога, но да знам, че те има, ми стига да не съм сама на света."
- А какво направи? Ако и тези думи не са били подигравка ...

Като шега започна зная,
не вярвахме си ни за миг.
А любовта ни как омая
и порази ни с нежен "вик"!
---
Ех, как се влюбих бавно, но дълбоко,
не исках да поглеждам аз назад.
Ти влизаше в сърцето ми жестоко,
но пак за теб изпитвах глад!
Превзе ме бързо, без отбрана -
предадох се в твоя плен.
И тръгнеш ли след тебе рана,
сърцето мое ще е тлен.
Обичам те дори, когато
с гняв обърнеш се към мен.
Сърцето ми с любов налято,
за теб копнее всеки ден.
Не ме изпитвай, не мъчи ме
и тръгнеш ли не бих те спрял.
Макар и много да боли ме,
в самотата бих умрял.
Не искам да те моля да останеш,
а искам ти сама да разбереш.
С любов до мене да застанеш,
дори и лош - все мен да избереш.

Боли ли те ... трябва и очакваш да кажа/напиша: "и мене много", но няма ... ще ти кажа: "ще те боли теб – много ... това е малка болка – ужасната – тепърва предстои"

Обичам те – звучи ти страшно ...
Обичам те – отричаше го ... жалко ...
Обичам те - не го приемаш ...
Обичам те – моля те забрави сълзите ми ...като твоята измама нека били са и те измамни за теб ... – така ги приеми ...
Обичам те - не го разбираш ...
Обичам те - толкова чакано ...
Обичам те - толкова си го чакала ...
Обичам те - толкова си го плакала ... а колко още ... и дали ще ...
Обичам те - подритваш го в калта ...
Обичам те - подминаваш го със да искаш ...
Обичам те - за теб са просто думи, които искаш да чуваш, чуваш ги от онзи гнусар ... но не е същото и  едва ли вече ще го усетиш ...
Обичам те - ти казва той, но тръпка няма ... съдба ...

Разпадам се – на песъчинки, песъчинка по песъчинка – но дори няма вятър, за да ме отвее ...

А болката надделява ... всяка моя дума ... всяка твоя дума ... всички думи помежду ни са като остри бръсначи, забиват се в нас и боли ... боли ни и двамата - знам го, въпреки, че ти не си признаваш ... Боли те ... ще те боли ... правим го нарочно ... а когато останем сами умираме в плач неплакан ...
... на щастлива се правиш пред него, щастлива в тъга тъмна ...
... във всяка негова ласка ще търсиш моите ласки, във всяка негова целувка ще искаш да усещаш моите устни, ще очакваш от ръцете му моите закачки, ще сравняваш винаги - търсейки моя начин ... но ще си с него, оня на когото обич си обещала, но обещанията тука не значат нищо ... ще се правиш на щастлива в дълбоката тъга ... ще се гърчиш от болка,  онази глуха болка, в онази злокобна самота сред многото ... но ... нека замълчим тук любов е ОБЕЩАНА ... жалка ... но е обещана ...
... ще искаш всеки ден да бъде пак като миг, ще искаш всеки поглед да бъде ласка, ще искаш да чуваш в неговите жестове познатата мелодия - но тишината ще те смазва, ще усещаш ледените му целувки - а така ще жадуваш за онзи познат огън по кожата ти разлян от моите целувки ...
... мислиш си че всичко ще бъде прекрасно както преди – забрави ... знаеш спомените ще хвърлят сянка, върху всичко настоящо ... спомените за мен ... в най-красивите ти моменти моят образ ще виждаш ... страхувай се от онези сенки, които ще те чакат в самотата – страхувай се ...
... сега когато мен ме няма, душата ти тъжна и жалка ще скита бездомна, ще тропа на доста врати – не всички ще бъдат залостени, някои ще се отварят от сиви силуети ... ще живееш един живот ... но какъв  ... един живот – една лъжа ... подсладена с евтин захарин ... но сладка може би ...
... с него си - но някак си сама ... празнота във тебе има ... и боли ...
Тялом си с него, но сърцето ти е с мен завинаги - обречено е ... обречена си ...

Обичам те - така му се подигра ...
Обичам те - така ми се подигра ...
Обичам те - ще го осъзнаеш някога ... може би късно ще бъде и ще те боли ... по силно от сега ... раните дълго ще кървят ... едва ли и някога ще спрат ... ще помниш винаги моето лице ... в сънищата ти ще идвам нечакан и неканен ...
Обичам те – защо се ти изсмя ...

"Можеш ли ръката си да отрежеш,
залъгвайки се,
че ти е достатъчна и една?
---
Наказваш се с безразличие,
но умираш от глад.
Можеш ли...
И докога ще можеш?! "

... една целувка по главата ... и после ... само сивота ... сивота и малко щастие за един гнусар за сметка на две разбити сърца ...

А вятърът стаил гнева си,
се врича слепешком в морето.
Хрипливите му нотки къси
навяват хладина в сърцето.

Стоим под купола всемирен
с присвити устни от обида.
А обичта ни се побира
в черупка овъглена мида.

... един живот от нас си отиде ... и ти го смачка, ти го изгони ... дано да си доволна ...

Опитвам се да кажа...че знам какво е да не искаш това, което другите искат от теб.
Но животът си е твой. Няма да имаш друг.
А ако имаш друг... аз няма да съм тук.

И пак онази със сивите коси,
наречена Раздяла е на прага.
Не ще да знае колко ме боли
и няма как от нея да избягам.
Тя има твоите, нежните черти.
С лъжливите ти устни тихо шепне.
Така и ти ме лъга в много дни,
без нищичко в сърцето ти да трепне.
Грамада от лъжи. Не те затрупа.
Но моята душа се вкамени.
Да бе стъкло, на прах да се начупи,
да те нареже, много да кърви.
Да бе, но вече камък е гранитен,
от подигравките ти той е закален
и жаждата за мъст е ненаситна,
като отровно цвете бързо растне в мен.
Любов, мечти, живота ми захвърли
там, в блатото на своя свят фалшив.
Дълбоко ще потънат. Ти опърли
крилете ми, едва съм днес аз жив.
Не сълзи, кръв по бузите ми капе.
И думите, които ти мълвя
дали ще чуеш, щом ме няма, да ме върнеш.
За теб съм мъртъв, о фалшива красота.
Дали ще те обичат като мене,
дали живота ти ще бъде пропилян,
със онзи, който тялото ти взема,
а нищо ти не дава, скършен блян?!
Не ща да зная! Да строши сърцето!
Душата ти с пирони да кове,
на кръст разпъната, там нейде под небето,
където гарван черен времето кълве.
Защото с трици ти брашното днес заменяш,
не хляб ще изпечеш, а глетчав страх
от бъдещето, проиграно вчера
в игра със Дявола,в мръснишки,тъп комар.
Заложи истинската страст и обич нежна.
Загуби ги. Върви си! Замълчи!
Да те намразя,слънце, май е неизбежно...
Но ти не знаеш колко много ме боли.

... Обичам те ...

... Обичах те ...

[ackasha]

Много е хубаво, но същевременно е и много тъжно  [reevvv] [reevvv] [reevvv]

[vanilla_g]

Чуй сега на мен какво ми бяха казали някога.
Все ми повтаряха: "Времето лекува." И аз не вярвах, но наистина се оказа вярно- колко болка времето е отмило със сълзите си, та и тази ли няма да измие. Казваха ми и нещо, което сега аз ще кажа на теб: "Когато губиш някого, не знаеш какво печелиш." Тази загуба може би ще е началото на един по- добър живот- без неизказани думи, без заблуди, без тихи съмнения, без изгаряща болка... без мен...

Обичаш ме... страшно е- шепнат ми го две прекрасни сърца...
Обичаш ме... трудно е- преди да заспя виждам в мрака две лица...
Обичаш ме... чакано ли е?- аз го имах и преди...
Обичаш ме... плакано ли е- хората без сърце, нямат сълзи...
Обичаш ме... подритвам го на земята, казваш, в праха...
Обичаш ме... по- скоро с ръце ти го връщам, усетила на тъгата студа...

Различна е моята обич... не като на другите хора- топла и нежна, сърцето да пълни...
Моята обич е непримирима, дива, към Ада отвежда... нея може само дявол да я погълне...
Моята обич е... нелогична... винаги търси щастие там, където я нараняват...
Моята обич е... нетипична... обича като ранено животно раните си да ближе и белезите пак да остават...
Моята обич е... страстна... в пламък на сласт и грях изгаря разума и душата...
Моята обич е... властна... иска да притежава не само тялото, но и мислите, мечтите, съдбата...
Моята обич е... егоцентрична... само за себе си търси признание....
Моята обич е... даже цинична... има нужда от постоянно внимание...
Различна е моята обич, нали... не я познаваш такава... но с нея сърцето, покрито с рани, боли... от него пепел и прах в нейния огън само остава...

Тази обич не идва от сърцето... аз нямам такова, за пореден път повтарям ти пак...
Тази обич извира от на адския огън морето... не ти трябва, разбери, това не е твоят свят...

Нея може да укроти само човек като мене... див и бездушен, с разум от емоциите по- голям...
И когато душата ми по нещо започне да страда и стене... да й припомни, че живота е реалност, не блян...
Той трябва да е груб, понякога арогантен, различен... без жал да може да чупи крилата на всяка мечта...
Еднакви сме... често като мен е жесток и циничен... но винаги ме хваща преди да падна, когато високо летя...
Неговата обич е досущ като моята... с нищо не мога да я извадя от отъпканите й релси...
А моята- различна от твоята... да я имаш се бориш, признавам ти- смел си...
И макар сърцето ми да го няма... макар да ме наричат "жестока"... и аз крия нещо човешко- дар от съдбата...
Затова те моля, не ме искай... аз съм на любовта ти порока... боли ме още да те ранявам... боли ме дълбоко в душата...

* * *

П.П.: Съжалявам за всяка болка, която някога съм ти причинила, за всяка сълза, паднала от твоите и неотронена от моите очи, за всяка ужасна дума, която съм казала и за всяка мила, която съм премълчавала, за обичта ти, която не можах да стопля със своята, за всяка помрачена усмивка и за всеки недовършен красив момент. Съжалявам...

[Don_NUTSO]

Из един филм ...

и като някои от вас тук... ...съм прекарал много безсънни нощи...в отчаяни опити да...
...да подтисна яростното желание за отмъщение... И съм се чудел...дали тази скръб...някога ще стихне.
После разбрах...че времето......не лекува раната.
Времето, обаче...по най-милостив начин...притъпява болката малко по-малко.

Из друг филм ...

... животът си е твой ... няма да имаш друг. А ако имаш друг... аз няма да съм тук....