Докато един ден.... Един ден.... ех... просто един ден....

[ilusia]

Вероятно.... никога няма да покажа това на човека  , заради когото е писано. Вероятно съм една малка глупачка , търсеща себе си , а намираща единствено онова което не иска.... Вероятно един ден ще се науча...
Но днес . Сега. Имам нужда да го напиша... И само се моля , никога да не стигне до адресата.

Кога измина година ? А може би две ? Вече не зная... Миналото се слива... в едно огромно , змийско око - блещещо ми се ... ала никога със смелостта да ме погледне в очите. Винаги зад мен. Винаги там , някъде в мрака. Винаги онова от което се страхувам и чиито поглед не искам да срещам. Но дали е страх или някакво съжаление ? И изобщо дали съжалявам за нещо ? Сърцето ми е на кантар със разума. Разума ми говори как никога нямаше да бъда човека , който станах ако го нямаше това болезнено минало. А сърцето... то от своя страна плаче за никога не докоснатото щастие и се пита... и тъжи... и дори малко се проклина , че не изживя онова , за което копня , за което жадува , за което се моли и плака. И в крайна сметка... Ролята на жертва не е за мен. Цял живот на плещите си нося останки от миналото , цял живот градя от реда хаос , в който хаос хората намират отломките на своето - себе си. И се вслушвам в ума , заглушавайки с радостни възгласи душата. Този ум....
Този ум тази нощ ми казва " Той е далече. " А сърцето шепти " Няма граници " . Този ум ми казва " Той е с друга " , а сърцето му противоречи " И какво от това ? " ... Този ум... ми казва " Ще боли " а сърцето , нагло , нахакано , белязано и злорадо вика " нека !"
И така ден след ден , нощ след нощ... сърцето и ума...не желаят да приемат доводите на отсрещният.
А аз си мисля , и дали не трябваше да стане така ? Дали не трябваше след толкова време , най-накрая да се завърна при теб ? Дали всичко това не бе просто урока  , който ме подготвяше... да мога да те обичам ?
И все пак бягам. Бягам от собствените си думи. Бягам от онова което бях , когато си мислих , че те обичам. Бягам , дори мъничко може би се срамувам. Дори мъничко сама се отричам. И миналото си и тебе... и всичко...
И понякога си мисля , че наистина съм курвата , която ме изкара онова малко дете. И понякога си мисля , че търсейки онова истинско чувство в себе си и за себе си , преминавам граници . Граници , който не бива да разрушавам. Понякога си мисля , че цената на моето щастие е твърде егоистично-себична. Ала как да се откажа ,от нещо което не съм имала ? Нещо което бленувам с цялото си същество ? Как да приема , че някой ден... че просто така е писано ? Та тая моя бунтарска и свободолюбива душа не иска да признае , че момента още не е настъпил . И сама се сривам в мисли , в плява и тиня... И сама се убивам мечтаейки да докосна слънцето и гледайки света през опушеното стъкло на една отдавна пуста и призрачна къща. До скоро се кълнях в една любов. До скоро вярвах , че е било истинско. Единственото истинско. А дали е така ? И ако онова е било истинско , то тогава това какво е ? Има ли истина и фалш в любовта ? И щом нещо е способно да се разгори , да пламне след толкова време , когато и двамата вече сме други... какво ако не истинско е било ? Какво ако не любов ? Мечта ? Блян... Сън за щастие ? О , да... ти идваш в сънищата ми. Там си. И там ме обичаш. Но защо ти ? Защо сега ? Защо ?
Дори не смея да изрека , че те обичам. Твърде... болезнени биха били тия слова. Дори не смея... защото... Дали се превърнах в това или винаги съм била такава ? Дали просто не е настъпил часът , в който каменните стени около сърцето ми ще рухнат ? Не смея да го кажа , защото зная ,че отхвърлена ще те заменя твърде лесно. Твърде бързо. Твърде... посредствено. Да. Винаги е било така. Макар някъде дълбоко в сърцето си... да съм обичала със цялата любов , която съм способна да изпитвам... там никога не е бил само един мъж. Днеска се питам защо ? И днеска се питам , защо и как тялото , умът ... може би дори малко от сърцето ми циркулират около толкова много мъже ? Много.... наистина твърде много... И защо никой от тях не притежава дори част от душата ми. Да... имаше един мъж... той държеше в топлите си длани душата ми. Това е разликата между всички вас и него. Той беше моята приказка. Моят рицар . Моят сън и моят призрак. И дори днеска.... да чувствам възбуда , трепет , желание... обич... оная любов - те не се появи. И ония мъж... и той никога вече не се появи такъв какъвто го виждах. Но днеска... Днеска изтерзана и измъчена , аз се нужда от нещо различно. Абсурдно е дете на 19 години... да мисли така... Но днеска аз не искам трепета на лудата любов. Не искам парливата сладост на пожара... Не искам желанието на страстта... Уморена съм. Уморена съм от всичко това. Уморена съм да изгарям сама в пламъците на собствените си грехове. Искам теб - теб ... със едни силни ръце , една блага усмивка... искам теб и спокойствието което не знайно как и не знайно защо усещам , че можеш да ми дадеш. Имам нужда да се скрия в теб. Главата ми да падне на раменете ти и да мълча. Само да мълча.. Дори да не плача. Да усетя хармонията на близостта ти. Да усетя нежността на докосването. Само това искам....
И при все ... Как да кажа " обичам те " когато чувствам , че... не зная дали е любов ? Как да разбера ? Нима трябва отново месеци да искам да съм мъртва ? Защото единствено тогава знаех колко истинско и колко силно е. Защото единствено тогава копнях само за едни ръце , само за едно лице... само за едно сърце... в което душата ми намери своето отражение. Но и това бе лъжа. И това бе... просто... етап. Колко ли измъчен трябва да си , за да наречеш най-силната си обич - " етап " Колко ли сринат трябва да си... за да не искаш никога вече в живота си да изпитваш такива... етапи ?
Искам да си единствен. Но искам да разбера , че си такъв когато спя до теб. Когато потъвам в очите ти. Когато , зная , че точно ти ще отговориш когато кажа " имам нужда от някого с думите " Аз съм тук "
А не когато тръпна , за да разбера ще получа ли отговор ... А не когато плача , при мисълта , че далече от мене , друга те целува , друга те прегръща и друга те желае... И не когато искам да умра , защото ще се будя и ще заспивам с твоето име на устните си.
За това... никога вече , няма да изрека тези думи. На никого... Докато сърцето ми не се пръсне от тишината е мен.
Защото то ще крещи... ще вика " Обичам те.." и днеска ще го каже на тебе и ще го чувства. И ще бъде готово да изгори в пъкала за тея свои чувства.... Обаче утре... утре то ще бъде способно да го каже на друг. И ще го казва всеки ден когато среща малко ваимност и малко любов... когато гладно като птиче през зимата ще се задоволява с трохите от нечия ръка... без значение чия е ръката и какво име носи тя.
И днес аз те обичам с душата си !
Обичам друг с тялото си.
Обичам трети с мислите си. Обичам дори четвърти със сърцето си...
И към всеки е любов... И към всеки е истинско...
И във всеки... виждам теб.... И от техните образи... аз изграждам теб.
И ще продължавам да ги обичам - онези всичките ... онези - чуждите , онези забранените... онези... просто онези...
Докато един ден.... Един ден.... ех... просто един ден....

[solitude]

Прекрасно е миличко. Много точно си напипала нишката. Любовта е спокойствие, а не борба. Любовта дарява усмивки и топлина, а не сълзи и безсънни нощи. В любовта няма изневяра, защото тогава става онова пълно сливане в едно с другия- като при легендата за онова могъщо двуполово същество, което боговете от страх разделили...
Така че ами да :) всеки един, който срещаме е етап като качване на стълбичка и най-отгоре един ден....докато един ден :).
Но трябва да се научиш може би бързо да вървиш по стълбите. Да не са застояваш толкова мислеки, че си пристигнала.Щом сълзите станат повече от усмивките- трябва да можем да продължим без страх от неизвестното [heart__]

[ilusia]

[shame]
Знаех , че ще ме разбереш  [heart__]
Знаех , че точно ти ще ме разбереш ...
Това искам и за това копнея.. едно спокойствие... една хармония... една любов.... която да ми показва какво е уют , какво е топлина... какво е обич...

[solitude]

Ще я имаш! Ама не бъди нетърпелива де :). Идва точно, когато забравим, че я искаме толкова много :)

[ilusia]

[shame] ахъ знам ;)
Това и правя... само понякога ей тъй... си ги пиша едни такива  [lol]

[crystal]

Браво мила!

Това, което откривам в редовете са собствените ми мисли и терзания... :(.

[The Branded]

всичко което съм преживала дори  и да не съм на 19!!!Прекрасно е и невероятно точно описано!!!Браво [inlovee]

[ilusia]

Браво мила!

Това, което откривам в редовете са собствените ми мисли и терзания... :(.

Ами... не зная , дали да се радвам или да тъжа заради този факт :)
Което и от двете да направя , няма нищо да променя , за това просто ще ти кажа , че те разбирам :) [inlovee]

[ilusia]

всичко което съм преживала дори  и да не съм на 19!!!Прекрасно е и невероятно точно описано!!!Браво [inlovee]

Ами... то май същото което казах и на кристъл :) [heart__]