...а само тебе искам...само теб...

[иринка]

Пияна съм,а спомените гръмко плачат,
и искам те до мене в този миг....
Мечтите дръзки даже страдат,
не си до мен...
            Отронвам страшен вик....
Боли,че няма те до мене,
боли,че моя свят разби,
боли ме,сълзите се стичат,
душата ми объркана крещи.....
Пияна съм...Нечакан зов ме тегли..
Не зная аз коя съм и къде вървя..
не зная колко водка съм изпила...
че толкоз често името ти да мълвя..
А снощи нашта песен ми поръча...
и болката за миг се спря...
побърка ме....до смърт се мъча..
със тебе искам любовта да споделя..
Пияна съм..наистина безмерно,
но трудно ли е да ме видиш ти?!
и всичко е безпаметно...химерно..
обичам те...и много ме боли..
Искричка ли дори във тебе няма?
Не искаш ли да стана твоя само?
защо ме търсиш?
...Толкоз си жесток...
Пияна до безпаметност,безумно пряма,
искам само твойте ласки тази нощ....
обичам те ....а знам че е порок....
Опитах се да заобичам други..
но те са толкоз глупави пред теб...
И нямам глас,най-малко думи,
не ме обичаш,няма да ме вземеш
       ...а само тебе искам...само теб...

[I`Hate`you]

Останах без думи!....

[Don_NUTSO]

батьовото, стиха е много хубав, жалко че е изпълнен с истинска болка ... която преживяваш ...

[Don_NUTSO]

всъщност не е жалко дори и това си има хубава страна, сега си го оценила напълно изживяното ... и знаеш колко хубаво е било и истинско ...

поздравления за стиха

[dulgasmrad]

Забрави го!!!!
[plqs plqs]

[vanilla_g]

всъщност не е жалко дори и това си има хубава страна, сега си го оценила напълно изживяното ... и знаеш колко хубаво е било и истинско ...

С това май трябва да се съглася  [confused]
А за стиха- нямам какво да кажа- прекрасен е.  [inloveee]
И не знам защо, като че ли не е много във връзка, но ми хрумна това:

И само тебе искам
сред толкова безпримерно мълчание...
гърдите ми изгарят... вик подтискан-
вик на болка, съвест и признание...
Ти беше моя сянка неизменна-
сляпо вярваше и пазеше ме от света,
стъпвах все в тъмнината непрогледна,
за да те няма- сенките на тъмно не седят...
Бягах все и гонех те от себе си, но някак
после връщах се при теб за сетен път
и без да мисля, криех те безпомощно във мрака,
а ти прощаваше с открита доверчиво гръд...
И нещо в теб пречупи се накрая,
забрави всеки спомен и усмивка споделена-
не с теб, а май със себе си играя,
без да искам пак сама съм съживена...
но този път за друг живот-
екот на молитва- жалка и нечута,
към теб все търся път и брод,
и лутам се във някаква заблуда...

[Arwen]

...опитах се да ги обичам... онези другите, онези като теб...
...хилядите егоисти...
опитах се да вникна в черните им и порочни мисли...
макар и до болка да ги знаех, макар по - добре от себе си
да ги познавах... те не бяха като теб...
Напивах се безпаметно и грозно...
крадях от лудите смеха...
играех си със себе си най - позорно...
И не отричах, че искам само тебе да обичам...
Мразех се, а после тебе мразех...
Проклинах се и тебе в нощите убивах...
Събуждах се сред чуждите постели...
умърсена бях от чужди ласки...
осквернена бях, хапех до кръв побелелите си устни...
Обвинях те и себе си намразвах...
И пак крадях от лудите смеха...
и пак пияна обикалях във нощта...
Отвръщайки на всяка грозна ласка...
убивайки душата, отнемайки пътя на съдбата...
И виновна на сутринта пред себе си заставах...
И пак за тебе плачех...
И пак се мразех и проклинах...
Но на теб простих ти... всяка нощ тихичко ти шепна...
вината в мене търся... макар и да зная...
...никога няма да мога на себе си да простя...

:) струва ми се сякаш, че не е в твой стил, но е хубаво :)

[angel4e_f]

Незнам ама и 3те стиха са прекрасни!!!! [inlovee] Поздрави,момичета [inlovee]

[angel4e_f]

Незнаеш колко много съм испила,
за да викам все така за теб.
Незнаеш колко много други съм ранила,
и то защото ТЕ не бяха ТЕБ...
Болеше толкоз ме след твоята измама,
макър отдавна,днес тя повече боли.
И откъсна ме ти още неузряла,
и не спира то сърцето,да кърви.
Незнаш колко много те проклинах,
за туй че беше там,на някакви си стотина метра...
А аз притръпнала от студ стоях усмихната и някак си...
зловеща...
И едва ли някога ще осазнаеш,
че моето сърце остана да кърви....
Но може и нещеш да го признаеш,
че и тебе те боли...
Незнаеш колко много съм испила...

[Arwen]

Незнаеш колко много съм изпила...
Господи, незнаеш колко мъки в чашите съм утолила...
...и всичките за теб...
хиляди сълзи съм счупила... и превръщала съм ги в лед...
И пак ме е боляло... и пак всичко до пръсване в мене е крещяло.
Но да те обвинявам и проклинам е прекалено късно,
да бягам и да скитам... не намирам смисъл също...
Но тази нощ за последно ще пия,
тази нощ за последно ще дойда в съня...
искам да те видя...
Да целуна за миг очите...
И виждаш ли... опряла съм една надежда...
с нея нося си мечтите...
Обичам те! И тази нощ за тебе пия,
моя незабравена любов... в мене тлееща...
моя мъничка звезда... вечно в мене грееща...
Незнаеш колко съм изпила...
незнаеш колко мъка в алкохол съм утолила...
незнаеш... колко любов в мене съм убила...

[иринка]

Останах без думи!....

как го изрови този стих,писала съм го една сутрин,когато бях наистина пийнала [shame] .Балгодаря ти! [heart__]

[иринка]

всъщност не е жалко дори и това си има хубава страна, сега си го оценила напълно изживяното ... и знаеш колко хубаво е било и истинско ...

поздравления за стиха

батьовото, стиха е много хубав, жалко че е изпълнен с истинска болка ... която преживяваш ...

Миси бате.Колкото и да съм изживяла и да продължавам да изживявам,все някога ще го надживея и преживея!А,колкото до "хубавото изживяване"...Еми...пак си прав. [cvetee]

[иринка]

всъщност не е жалко дори и това си има хубава страна, сега си го оценила напълно изживяното ... и знаеш колко хубаво е било и истинско ...

С това май трябва да се съглася  [confused]
А за стиха- нямам какво да кажа- прекрасен е.  [inloveee]
И не знам защо, като че ли не е много във връзка, но ми хрумна това:

И само тебе искам
сред толкова безпримерно мълчание...
гърдите ми изгарят... вик подтискан-
вик на болка, съвест и признание...
Ти беше моя сянка неизменна-
сляпо вярваше и пазеше ме от света,
стъпвах все в тъмнината непрогледна,
за да те няма- сенките на тъмно не седят...
Бягах все и гонех те от себе си, но някак
после връщах се при теб за сетен път
и без да мисля, криех те безпомощно във мрака,
а ти прощаваше с открита доверчиво гръд...
И нещо в теб пречупи се накрая,
забрави всеки спомен и усмивка споделена-
не с теб, а май със себе си играя,
без да искам пак сама съм съживена...
но този път за друг живот-
екот на молитва- жалка и нечута,
към теб все търся път и брод,
и лутам се във някаква заблуда...

Ненеагледна моя,благодаря ти ! [heart__]

[davidoff-ka]

Всички сте страхотни  [ihuuu]
и откривам себе си в написаното. Лошото обаче е, че Пия, за да го забравя... а после под влиянието но алкохола.. все за него мисля  [confused]

[idan]

Пияна съм,а спомените гръмко плачат,
и искам те до мене в този миг....
Мечтите дръзки даже страдат,
не си до мен...
            Отронвам страшен вик....
Боли,че няма те до мене,
боли,че моя свят разби,
боли ме,сълзите се стичат,
душата ми объркана крещи.....
Пияна съм...Нечакан зов ме тегли..
Не зная аз коя съм и къде вървя..
не зная колко водка съм изпила...
че толкоз често името ти да мълвя..
А снощи нашта песен ми поръча...
и болката за миг се спря...
побърка ме....до смърт се мъча..
със тебе искам любовта да споделя..
Пияна съм..наистина безмерно,
но трудно ли е да ме видиш ти?!
и всичко е безпаметно...химерно..
обичам те...и много ме боли..
Искричка ли дори във тебе няма?
Не искаш ли да стана твоя само?
защо ме търсиш?
...Толкоз си жесток...
Пияна до безпаметност,безумно пряма,
искам само твойте ласки тази нощ....
обичам те ....а знам че е порок....
Опитах се да заобичам други..
но те са толкоз глупави пред теб...
И нямам глас,най-малко думи,
не ме обичаш,няма да ме вземеш
       ...а само тебе искам...само теб...

***
Опиянението на влюбена жена...
дали водката до него води
или  тръпката, с която
чувството
у теб крещи
Поздрав!
[inloveee]