Тя - кучката . (беше научила кого да обича... не забравила как....)

[ilusia]

Пурпурни витрини , лъскави плочки и разкъртени павета - аромат, излизащ от ауспуха и мелодия звучаща от хилядите клаксони , думи , викове и смях на хората, скитащи се из улиците . Забила поглед в кожените обувки , на високи токчета с катарама от камъни , които изящно тракат по асфалта .... си спомням... някого. Някого преди година... някого преди много време....
Тогава тя... щеше да се клатушка , неуверена , изплашена на тези толкова типични за определен род хора от обществото обувки... че дори нямаше да посмее да си ги купи .... Тогава тя... нямаше да обуе и късата пола, с която в момента показваше доста пищна част от краката си . Нямаше да я облече по  много причини... може би нямаше да и стане... може би би се чувствала смешна... дори жалка.
Днес тя... вървеше с бодра крачка , усмивка на прелестното си лице и гледаше от високо .... Вървеше без да обръща внимание на вперените погледи , без да чува подвикванията....
Усмихваше се сама на себе си - някак потайно , някак иронично .... ирония към целия свят - дори към нея. Днес тя се чувстваше красива , желана и истинска.....
Хармония и спокойствие излъчваше погледа й , а от очите й се разнасяше мекота и топлота... но тези очи в миг ставаха остри , пронизващи и изпепеляващи....
Погледна лика си в паркираната на тротоара кола . Черен молив очертаваше клепките , ситни къдрици се спускаха по раменете....
Отиваше на среща с някого.... Този някого не бе виждала с години. Някого, когото преди време обичаше. Обичаше толкова истински , толкова силно... обичаше го с цялата си душа , с цялото си сърце.... Този мъж някога бе всичко за нея. Бе готова да продаде душата си на дявола , за да бъде добре....
Някога... толкова някога , че й се струваше нереално , нелепо....  неслучило се
Влезе в заведението, без да поглежда никого. Усмихна се на сервитьорката и се запъти към масата. Там вече я чакаха ....
Млад мъж се изправи , изгледа я малко стреснато , малко неочаквано... някак стъписано . Тръгна към нея, но тя се дръпна хладно и му подаде ръката си.
" Какво ще желаете ? " попита момичето.
" Кола"
" Дълго кафе , с мляко , мед и натурален сок от портокал"
" От кога пиеш кафе ? " Попита я той.....
Не отговори. Запали една от дългите си, тънки цигари и издиша дима почти в него. Знаеше , че не пуши и му е неприятно.... Но отдавна не й пукаше за онова, което е приятно или не на определени личности.
Изобщо тя се държеше като самото съвършенство. Знаеше колко недостатъци има , дори не се намираше за красива , не харесваше фигурата си , ръцете си... смяташе гърдите си за твърде пищни... но никога не позволяваше на никого да разбере това.
"Как я караш ?"
" Прекрасно " отговори и на лицето й отново блесна онази загадъчна усмивка.
"Изглеждаш.... различна"
" Зная"
"Последният път, когато те видях, носеше дънки , маратонки.... а сега..."
" Последният път когато ме видя... бях друга"
" Защо ? Какво се промени ? "
" Всичко "
" Защо ? "
" Заради теб"
Той наведе глава.... болеше го от думите й. Знаеше колко болка й бе причинил. Колко сълзи...Болеше го да признае , че тази жена, приличаща на бездушна кукла, е негово творение... Толкова самонадеяна , толкова вярваща в себе си , толкова рязка... Къде отиде онзи ангел с мило лице , с нежен и загрижен глас... с топлотата, която някога струеше от нея.. Липсваше му. Липсваше му невинността й.
" Извинявай за секунда - каза тя и вдигна телефона - Ало ? Здравей, слънце.... ами да... добре... до довечера"
Изуми се.... пред него отново стоеше онова мило дете - усмихваше се , изражението й се промени... стана предишното момиче.... Но щом затвори телефона, хлад появя от нея. Студенина излъчваше цялото й същество . И той разбра - бе такава само към него. Това го успокои и едновременно рани още по- дълбоко....
" За какво изобщо ме извика ? "
" Ами така - липсваш ми "
" О , Нима ?"
" Стига.. защо се държиш така с мен ? Какво толкова..."
" Моля ти се млъкни. Не съм в настроение да слушам душевни помии "
" Станала си истинска кучка"
" Благодаря , зная. От най -расовите " и се изсмя искрено и високо.
" Искаш да знаеш защо ? Безобиден си - за това ще ти кажа. Погледни ме ! Ето това съм аз. Студена , пресметлива , иронична , използваща кучка без скрупули и без задръжки. Ти ме превърна в такава. Никой повече няма да стъпче и заплюе сърцето ми , никой никога няма да се подиграе с онова, което съм . Защото  съм лед."
" Не си. Видях те, за миг отново бе моя ангел... същата топлота... същата невинност"
" О да... аз съм такава. С онези, които го заслужават"
" А аз не ? Така ли ? "
" Ти.... ти... не зная дали да те презирам или да ми  е жал за тебе"
" Как можеш да си толкова жестока ?"
" Как можеше да си такъв задник ? "
" Променила си дори думите си.... Никога преди не беше говорила така.... "
" О... говорих... но на ум. Малка разлика - сега съм достатъчно... уверена , за да го изрека на глас "
" Тебе те е страх. За това си такава. Страх те е от любовта... страх те е да обичаш"
" Разбира се , че ме е страх - той се стъписа - ето това не беше очаквал - страх ме е. За това взимам онова, което искам... без чувства . Без емоции. "
" Не ти вярвам "
" И аз не си вярвам, но не е твой проблем"
" Ами любовта ? Ами... всичко онова..."
" Аз все още мога да обичам - с цялата си душа и цялото си същество"
" Не е вярно. Обичаш на заем. Стегнала си сърцето си с кожени каишки .... Лъжеш себе си и другите... "
" Не си мисли , че ме познаваш. Някога.... И изобщо никога не си ме познавал.... "
" Познавах онова, което беше... "
" Ако го познаваше - нямаше да го убиеш! "
" Не ме вини за това... Какво можех да сторя ? Ти ме обичаше... ти ме искаше ... "
" Да. А ти беше задник. "
" Стига... "
" Защо ? Боли ли ? "
" Да"
" Радвам се ! "
" Не е редно да виниш един човек за собствената си гибел "
" Зная. Но това не ми пречи да го правя "
" Невъзможна си. "
" Ами тогава хайде - тръгвай си - ето там е вратата "
И той си тръгна..... Без повече думи....
А тя... те седеше и се питаше в какво наистина се беше превърнала ?  Дали сама се правеше нещастна ? И защо ? Защото вече не се раздаваше, без да иска нищо в замяна на всеки минал през живота й ? Защото не позволяваше сърцето й да бъде бразда - разоравана и стъпквана, но никога засявана ? Дали намирайки се, беше изгубила...
И тогава мина едно малко детенце. Махащо с ръчички... Смеещо се .. топлина я обля. Искрена усмивка цъфна на лицето й. Знаеше. Просто знаеше ..... че се беше научила кого да обича... не забравила как....

[solitude]

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] И .....не забравяй детенцето! То ще ти напомня винаги какво носиш в сърцето си [heart__]

[solitude]

И........си хубава с тези дрешки! Видях снимките от срещата ви :) [I love you]

[ilusia]

[oops] [oops] че те обувките са от снощи:)

[solitude]

А дрешките  [lol] [lol]. Аз все пак съм си малко не доскиф :)

[ilusia]

СКоро ще получиш........ " :>" снимки  :> :> :>

[angel4e_f]

мн ми хареса,ама пак ще ревнаааааааа [reeeev] [reeeev]

[Shady^]

не знам дали не съм малка да го кажа, ама сякаш откривам себе си..
не че ходя на високи токчета и със супер къси поли, а в държанието си и най-вече в това:

Просто знаеше ..... че се беше научила кого да обича... не забравила как....

[slunce]

Прекрасно е..............  :)
Истинско.........

[ilusia]

мн ми хареса,ама пак ще ревнаааааааа [reeeev] [reeeev]

[inlovee]

че защо ще реве , бе детенце сладко :)  [heart__]

[ilusia]

не знам дали не съм малка да го кажа, ама сякаш откривам себе си..
не че ходя на високи токчета и със супер къси поли, а в държанието си и най-вече в това:

Просто знаеше ..... че се беше научила кого да обича... не забравила как....

Хехех :) Не всичко е такова каквото изглежда ;)

[ilusia]

Прекрасно е..............  :)
Истинско.........

Благодаря ти ;)

[The Branded]

адски тъжно,но много често се случва в реалния живот....винаги съм мечтала да проведа този разговор с един човек,но едва ли някога ще стане...замислих се като го прочетох!!!Браво [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

[иринка]

Прекрасно е..............  :)
Истинско.........

[inloveee] [bravisimo] [inloveee]

[ToHuTy]

адски тъжно,но много често се случва в реалния живот....винаги съм мечтала да проведа този разговор с един човек,но едва ли някога ще стане...замислих се като го прочетох!!!Браво [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

изцяло съм съгласна с теб .. и аз исках да проведа подобен разговор .. но не ми достигаха сили .. сега съм готова,дано този ден да дойде :)
:arrow: Илюзия .. Какво да кажа .. страхотно пишеш  [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]