Нова пролет

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Цъфналите кестени на двора,
пролетните топлещи лъчи -
те са най-щастливия ми спомен,
топлен от любимите очи...

Слънце от разгаряща жарава,
палещо пътеки между две страни -
каменно разделяни с ограда -
помня как и камъкът гори...

Хладен дъжд и ромона минорен,
есенната празна тишина -
винаги пристигат като болест,
болест на умираща звезда...

Сетне пада сняг, гради картина:
спира моят свят да се върти,
твоят продължи и ме отмина,
щом сънувах кестен как цъфти...

[vesselin]

Красива картина във великолепен стих!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 :) Радвам се, че ти е харесала и тази...

Понеже утре ще се прибирам удома, сетих се за някои места, които никога няма да забравя. Сред тях са старите големи кестени в моята гимназия, където освен най-скучните и количествено неизмерими часове, са били и някои от най-хубавите ми във връзка с "любимите очи" и т.н. За съжаление светът се върти, времето се мени и хората също. Неминуемо идва зима, а часовниците се десинхронизират, когато се появи сън за "Нова пролет"...