News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

В илюзиите на своето достойнство

Started by Arwen, March 22, 2007, 20:22:49 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

В разпилените прашинки на времето,
в изгубените части на съня,
носейки на плещите бремето,
сбогом казвам без глас на любовта...

В отминалите, забравени мигове,
превърнати в кални лъжи,
изгубили са се красивите спомени,
стопени в някогашните, отминали вече
                                        мечти...

И забързана по пътя на мислите,
подминавам спирките на любовта,
устремена уж към своето достойнство,
забравям за онази красота,
която казват била всичко във света...

И потъвам в безразличието...
подминавам и мечти, и хора,
скривам се в измислено приличие,
търсейки единствено у себе си упора!

И с няма гордост вдигам отмаляла глава...
заблуждавайки се, че в
илюзиите на своето достойнство
скривам онова, светло - нареченото чувство -
                            ЛЮБОВТА!



Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

vesselin

Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

vanilla_g

Quote from: Arwen on March 22, 2007, 20:22:49 PM


И потъвам в безразличието...
подминавам и мечти, и хора,
скривам се в измислено приличие,
търсейки единствено у себе си упора!


Отново възхитително, мила.
Браво  [inloveee]

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



ivorysoul

Let your soul be your pilot

Don_NUTSO

QuoteВ отминалите, забравени мигове,
превърнати в кални лъжи,
изгубили са се красивите спомени,
стопени в някогашните, отминали вече
                                        мечти...

И забързана по пътя на мислите,
подминавам спирките на любовта,
устремена уж към своето достойнство,
забравям за онази красота,
която казват била всичко във света...

И потъвам в безразличието...
подминавам и мечти, и хора,


прекрасно
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Arwen

Благодаря ви от сърце!  :kissoflove:
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...