През зимата калинка изяде сърцето ми

[ilusia]

Калинка с черни петънца  и малки користни очички.
сгушила се между две листа на белоцветни , сини вишни.
Червените крила - в полет-стават думите излишни .
А беше зима - сладък студ повя в косите мои
- черни някога - предишни....


Утрото далечен сън сънува - за порлетни цветя
и незабравките нежно целуват , тези почернели крила .
А през зимата - калинка стиснала в ръка ,
неземно силно - изяде моята душа.... Калинката.
А беше зима - сладък студ целуваше ме нежно ,
и порив луд незаменим - в черните коси гореше безметежно....


Пълзеше по дланта ми. Завъртах се във вихър див...
и тихичко шептях - съдбата ми да сподели..
Как не осъзнах...  на калинката предадох своя грях .
Съдбата тайните пази. Къде и кога.... И ако щастието някога
лази , по твоита корава ръка. С устни от стомана докосни го ,
нежничко , едва.... дори и после да си тръгне .
..... Калинката със черните крила.

[solitude]

И сега :) Да я смачкам ли тази калинка или да я оставя да отлитне щом е такава канибалка :p. Хич не вярвам, че едно дребно насекомо може да изяде голямо сърце като твоето [lol] [lol]. Абсурд! [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]

[ilusia]

Бе те тия малките са големи хищници :)