Животът,такъв какъвто е !

[deardevilsz]

Всеки от се е сблъсквал не веднъж със трудностите, които  животът ни предоставя.Но много малко са тези, които са се замисляли истински какво всъщност са тези трудности, дали  това не са някакви уроци, които ни помагат да се доусъвършенстваме самите нас и да видим до къде всъщност сме стигнали, или това са просто наказания от Бог за грешките, които всеки допуска ?! А има и трети тип хора, ноито всъщност вярват, че целия ни живот е предначертан със раждането ни и всичко случващо се е просто съдба.Но тези хора никога не са се питали какво всъщност е съдбата, защото когато човек се сблъсква с трудностите пред него има поне по два пътя, по които може да поеме, тогава как може някои да твърди, че животът ни е предначертан ? Не отричам, че има и до голяма степен истина в това че е заложено да ни се случат някои работи, но с последствията и постъпките си, самите ние доначертаваме съдбата си, ние си избираме какви да пъдем, по кои път да поемем и дали да живеем живота си като истински хора или просто като същества ! Този избор ни е предоставен от Бог, защото във всеки от нас е заложено по няколко противоположности- добро и зло, чувственост и безчувственост и още много други ! И от това какво правим, как постъпваме в различните ситуации си избираме какви да бъдем хора или просто същества !
   Как бихме си развивали моралните ценности, как  бихме ги усъвършенствали, как бихме могли да станем по-добри ако не бяха трудните моменти в живота ? Тези трудни моменти ни показват всъщност какви сме на самите нас и ни показват къде грешим и къде да се поправим !Да, понякога уроците на живота са болезнени и ни се струва, че незаслужено страдаме толкова много, но всяко едно нещо което става днес, е в следствие на друго наше действие извършено вчера или онзи ден ! Примерно днес виждаш, че си си снъсал любимото яке, някои ще кажат това е било писано, но дали действително тези някой се замислят за истинската причина, че е в следствие на самите нас ! Защото, ако не си бил излязал вчера с него, то просто е  нямало как да се скъса !Но ти си излязал и ето и причината поради, която то днес е скъсано !
   Животът е един кръковрат, в който сме попаднали без дори да сме искали, но това е дар от Бога и трябва да не го опропастяваме ! От самите нас си зависи как ще го изживеем, да ли ще ни бъде труден или лесен, тъжен или весел ...Казано е още преди нас "Това което самите ние можем да си причиним и най-големия ни враг не може " Така, че трябва човек да бъде много внимателен при взимането на решенията и действията които върши ! Винаги трябва да се радваме на това което имаме, а не да тъжим за това което нямаме ! По този начин, губим времето в което изпитваме истинска радост, че имаме дадено нещо а съжаляваме за това което нямаме, но идва един много болезнен момент за нас, в който се сещаме, че все пак "имаме нещо", но този момент е много, много късно, когато вече е твърде късно! Именно тогава разбираме колко ценни са дори и най-малките неща, но цената която сме заплатили, не е ли твърде висока ??? Да останем сами и без нищо ? Не е ли това най-страшното в този и без това труден живот ? Затова радваите се на това, което имате а не искаите това което не можете ! Защото има хора не са имали и това  което ние всъщност сме имали и не сме го оценили , а е трябвало ! "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака."
   Още една черта от характерът много често ни води не нагоре към върха, на където си мислим че сме се устремили, а надоло – към мястото от където всъщност сме тръгнали! Но лошото е , че ако паднем от много високо, при падането ни можем да направим дълбока дупка, и пътят до върха на човешкото себепознаване и усъвършенство да стане още по- дълъг! Това нещо е, че виждаме в другите собствените си недостатци ! Когато имаме някакъв недостатък ние го виждаме именно в човека срещу нас или още по –често до нас ! Ние го нагрубяваме, убиждаме, нараняваме за този му недостатък,но не искаме да видим какви всъщност сме самите ние ! Да не би да нямаме недостатъци ? Не,напротив- всеки от нас ги има, защото ако нямаше той нямаше да е човек, а ангел ! Колкото по бързо видим и се опитаме да ге премахнам тези недостатъци, или поне да не съдим другите за нещата които самите ние правим, толкова по- бързо ще станем ХОРА, а не просто индивиди !
    Ако има човек на този свят, който да се радва на това което има, а да не иска нещо повече, то този човек ще бъде най-щастливия ! Но това не трябва да се разбира , в смисъл , човек да не се опитва да се самоусъвършенства- по-хубаво от това няма ! Просто трябва да се замислим какво всъщност имаме, и какво желаем толкова много !Много често това което имаме е много повече от това което желаем, но просто тази мания да имаме нещо не ни позволява да оценим притежаваното от нас по достойства, а го оценяваме по недостатъците му ! Пример за това е когато имаме някого до нас, но се питаме дали онзи другия не е ли по –добър от този до нас ! Ето тук идва най- голямата ни грешка ! Човекът до нас като сбърка ние веднага поглеждаме тругия и търсим какво хубаве е направил той ! Съпоставяме двете неща и си казваме, че този другия е с малко по –добър от човека до нас ! А кой не би избрал по- доброто за себе си от по –лошото ? Никой  ! Само,че не си даваме ясната сметка, че човекът до нас е направил най- лошото на което е способен, а  другият това нещо е най-доброто ! А разликата е минимална ! Само че, тази равносметка я правим едва когат нараним човека когото обичаме, едва тогава го оценяваме по неговите достойнства , а не по неговите недостатъци !
                                           Човек  разполага с всички инструменти и ресурси,
                                            които са му необходими.
                                            Как ще ги използва, зависи единствено от самия него.
                                            Винаги, по всяко време изборът е единствено него,
                                            Затова, дали да бъде човек или просто същество ! 


Никои от нас не се е родил научен, но от самите нас зависи дали ще възприемем уроците на живота или просто ще ги приемем като даденост в дадения момент и няма да им обърнем никакво внимание ! Всяко едно случващо ни се нещо в този живот, и едва когато разберем и проумеем тези неща, едва тогава ще можем да подреждаме живота си така,както го искаме ! Поне дотогава трябва да се радваме и на малкото което имаме, защото с големия залък можем да се задавим !