News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

А утрините тук никога не са тъжни...

Started by Северина, March 20, 2007, 09:34:52 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Print
Go Down Pages1
User actions

Северина

March 20, 2007, 09:34:52 AM Last Edit: March 20, 2007, 22:48:31 PM by val_kardanov
Протегна ръка и докосна гърдите му. Зад затворените й очи се занизаха картини, завъртя се шеметно, безумно синьо небе, разлюля се висока, остра трева, песента на диви щурци запулсира с глухите, неравни удари на сърцето му.
Шепот, ухаен шепот, с дъх на билки и сгъстена страст, заваля над застиналия миг.
- Сайджир, Сайджир, Сайджир...
Стресна се.
Устните на бълнуващият елф повтаряха името й.
Отново и отново.
С една мъчителна нежност, в която се блъскаха неизказани въпроси, капеше горест и бавно глъхнеха далечни, отразяващи се като ехо, строфи на позната песен.
Северина, момиче от сняг.
Всяка зима е северен знак.
Аз го имам в песен от юг.
Северина - радост за друг.
И като сняг тихо вали
вик от мойта любов,
и се топи и навява тъга
песента ми за теб.
Северина, момиче от сняг.
На приказна фея е северен знак.
Целува ме бързо и по снега
тръгва зима - бяла тъга.
Print
Go Up Pages1
User actions