"Вечните приятели"

[Ledeno_stydena]

Едва ли някой, някога е познавал момичета, които да са толкова близки и винаги заедно, и неразделни. И радостите, и болките
- всичко преодоляваха. Знаеха,че винаги могат да разчитат на другите. Те бяха 5 приятелки -
Рейчъл, Дженифър, Анджела, Сандра,
Саманта. Бяха от 1 клас и едва ли имаше нещо,което да разруши приятелството им. Всеки ден беше различен, защотото те го
правиха такъв. Рейчъл-със силното си желание да е права винаги и да побеждава, но не и чак дотолкова, че да стане дребнава
или пък досадна, Анджела-с интересните си преживявания и честите си измислици, които забавляваха, Сандра-тиха и мила, понякога
се ядосваше за глупости, но винаги получаваше съвет и подкрепа, Сандра-с вицовете си и с веселите си истории. Тя беше
открита и искрена, Дженифър-доста цапната в устата, много обичаше да се заяжда с хората, просто си беше доста луда. Така й
казваха поне приятелките й.
Сега завършваха, но знаеха, че ще се пръснат по света,защотот всяка имаше своите мечти и цели, които щеше да преследва.
Един ден след училище се събраха.
Ето тук, бяха на едно място, което много обичаха, близо до гората - На това място аз ще изпиша името си и ще оставя в
тази кутия нещо, което ще остане и след нас, но ще носи и пази спомена за истинското ни приятелство. Каза Рейчъл и постави
една фигура,на която имаше изобразени 5 женски лица.Тя й беше скъпа,защото й беше подарък от тях.
Така всички оставиха по нещо и преди да запечатат кутията,поставиха 1 снимка,на търба на която пишеше:Вечни приятелки!
Лицата им сияеха,те бяха щастливи с това,което имаха и не им трябваше нещо друго.Дните си вървяха все тка,докато1 ден всичко се
преобърна.Сам и Джен си вървели 1 ден и изведнъгж на Сам й прилошало.Седнали на една пейка .Джен не знаела какво да прави.
-Ей,какво става?Добре ли е прителката ти?Имаш ли нужда от помощ?
-Не.Мисля,че е по-добре-и се опита да я повдигне,но не успя.-Е,май наистина ще имам нужда от помощ.
-Аз съм Самуел,приятно ми е.Сега да видим къде да я закараме ,за да й окажат най-бързо помощ!
-Джен,а това е Сам.
Тя сега имаше малко проблеми и затова й ставаше лошо.Мина седмица и половина от инцидента,а Самуел непрекъснато
бе до нея и се грижише тя да се чувства като принцеса.така пламна любов-силна и истинска.Бяха неразделни,но Сам
виинаги намираше време и за приятелките си.
-Ей,Самрайде мацка,оправяй се и на кафе в 6.Рейч иска да ни каже нещо.
-Добре,в нашето кафе в 6.Там съмл
Събраха се и изведнъж Рейчъл се появи.Тя беше прегърнала някого.Кого?Това беше Джеймс,бившият й прител.
-Е,това исках да ви кажа.Събрахме се отново.
-Супер
-Браво
-Много се радвам
Само Сандра не каза нищо.У нея зяпачна да се наддига злобата,че беше сама.Само тя си нямаше никого,а така искаше.
Мина половин година,а отношенията им охладняваха.Не се виждаха толкова често,завистта пропълза и между тях.Те
осъзнаваха това и се бориха с всички силилНо докога?Заслужаваше си заради това,което бяха преживели-болки,обиди,
раздели,успехи.Затова си заслужаваше,всичко.Те продължаваха да ходят на кафе и да си разказват.Дойде денят ,в който
Рейч отново се раздели с приятеля й и този болката я смаза.Единственото ,което искаше е да е с приятелките си и
да изплаче болката си.Уговориха се,но дойде само Джен.Ан имала работа с майка й   ,Сам била на урок,а Сандра не
отговорила дори на смс-а.
-Джен,какво стана с нас?Виж,ние вече дори не можем да разчитаме една на друга.Само ти ми остана,никой друг-и горчиво
заплака.
Въпреки че имаше нужда от тях,а те не дойдоха,Рейч не им вдигна скандал,а просто замълча.Тихо очакваше те да кажат нещо.
но,уви.Грижата за приятелите не беше важна за тях.Ан започна да се среща с нови приятели и малко по малко започна
да страни от тях.Джен и Сам продължаваха да излизат с приятелите си .Нямаха много време,учиха доста.Един ден Сандра
,която дълго страдаше за 1 момче,отиде на гости при леля си ,някъде около 100 км.И като се върна беше щастлива,защото
вече си беше намерила приятел.Радваше се на всеки смс от него и очакваше денят,в който ще го види.Ето,че и това стана.
Сандра искаше да сподели с приятелите си щастието си,затова ги покани и тях да излезнат всички заедно.
Вечерта вървеше супер,забавляваха се,чувстваха се както преди,но истината беше друга.Всяка една от тях си мислише,
че от този ден всичко ще е постарому.Стана време да си ходят.Никой не подозираше какво ги очаква на другия ден.
Да,в понеделник Джен трябваше да им каже това,което бе узнала или по точно-беше чула.Сандра гледаше на всички тях
като на бреме ,като на нещо,което просто вече не й бе нужно и по задължение бе с тях,че просто иначе ще бъде сама.
Сега имаше него и нямяше нужда от тях.Защо са й?Пукаше ли и за тях?Думите й ги нараниха и така всички си обърнаха гръб.
Не желаеха да се борят за приятелство,което отдавна вече не съществува.Това-думите на Сандра,фактът,че тя не се
интересуваше от тях ,това,че Ан ги търсише в последно време само за да й свършат работа или да я покрият пред майка й
,това че не си сподееляха и си говориха зад гърбовете-просто това сложи завършекът на едно дълго приятелство,устояло
на болки и неволи,на радости и победи,но не й на повелите на времетолНямше път назад.Ан,Джен,Сам,Сандра и Рейч се пръснаха
,поеха по четири различни посоки и не смятаха да запазят нещо от миналото си.То им причиняваше само болка.А спомените им-
съдбата щеше да заличи,но никога и болката от обидата,от предателството.
Минаха години,може би 4-5,дървото ,където бяха скрили кутията със скъпите си предмети,бе изгоряло при пожар,а след време
бяха намерени само 5 лица,доста овъглени,но те не бяха слепени едно до друго,както преди,а пръснати по цялата земя.
Пръснати ,както самите те,пръснати,за да напомнят,за "вечното приятелство"


Надявам се да ви хареса [inlovee]

[ackasha]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee]