Залезът

Started by Gentiana, March 17, 2007, 20:40:55 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Залезът в чашата ми ще изтече,
превръщайки се в пенливо вино.
Ще го смеся с усмивката на стенещо небе
и малко нежност в светлосиньо.
Луна - тънко резенче от портокал
по ръба на високата чаша ще закиселее.
Ръб, захаросан с блещукаща светлина,
над който лицето ти вместо нея грее.
Две- три кубчета лед от неизплакани сълзи,
замразени в хладината помежду ни.
Погледът ти, който ми споделя съкровени мечти:
някъде там сме, сред пясъчните дюни,
край море, което мокри пустинни брегове,
с нежността на неписана соната,
където вятърът има пухкавата косица на дете
и с капризни устни целува тишината.
Далече от лудницата, наречена"цивилизован свят",
с изтрити спомени и без грешни мисли...
Ех, този залез, върна ме толкова назад,
в ерата на динозаврите,
когато всичко било е девствено чисто.





,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vesselin

Съмнявам се ,че някога нещо е бил чисто.Ако беше така динозаврите щяха да оцелеят.Днес от тях е останал само съюзът на българските писатели.Институция за писатели.Ще падна.
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

dodic

И аз ще искам този залез,
и в мойта чаша да блещука,
и портакал - в напречен разрез,
извил си по ръба, усукан,
а кубчетата лед да са от радост,
че иначе ще развалят коктейла,
бъркалката ми - женска сладост,
умело чувствата ще смесва,
а в онази толкова далечна ера,
който иска да се връща,
за днес живея, не за вчера,
отпивам пак и те прегръщам.


Поздрави Гео за хубавия стих.
Умееш да събуждаш музата в мен със стиховете си.  :)
Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

Quote from: vesselin on March 20, 2007, 11:16:42 AM
Съмнявам се ,че някога нещо е бил чисто.Ако беше така динозаврите щяха да оцелеят.Днес от тях е останал само съюзът на българските писатели.Институция за писатели.Ще падна.
Ти май много си им набрал на тия, Веси  :)
Динозаври с динозаври. [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: dodic on March 20, 2007, 13:25:31 PM
И аз ще искам този залез,
и в мойта чаша да блещука,
и портакал - в напречен разрез,
извил си по ръба, усукан,
а кубчетата лед да са от радост,
че иначе ще развалят коктейла,
бъркалката ми - женска сладост,
умело чувствата ще смесва,
а в онази толкова далечна ера,
който иска да се връща,
за днес живея, не за вчера,
отпивам пак и те прегръщам.


Поздрави Гео за хубавия стих.
Умееш да събуждаш музата в мен със стиховете си.  :)

Това може само да ме радва, Дидо. [shame]
Обичам, когато карам хората да се усмихват и да създават красиви неща. :)
Де да действаше на всички това...  [confused]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.