Там, където...

[damn it]

Слънцето се наряза на тръпнещи, оранжево-червени искрици върху най-високия и остър ръб на далечната планина. Тиха въздишка отекна в костите на старите дървета. Мъглата от печал забули небето и прокапа на бледи, хладни капки.
Къде отиваш, залез? Стъпките ти будят незабравките, но са груби за нежните им душички и те безмълвно плачат.
Вземи ме с тебе. Там, където е вечен мрак и пълзят из сенките хищните тела на несбъднатите желания. Там, където времето е спряло, а болката е пандишпанена торта, от която си хапват слепите звезди.
Мрачен, но спокоен свят.
Вземи ме с тебе.