Един стар стих, за една стара болка

Started by Jane, March 11, 2007, 13:40:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Jane

Tъжен нож сърцето ми раздира...
Сякаш моята единствена съдба!
С кърви бляскави дума в мен гравира
с жар белязва тъмната душа.

А вътре в нея една цигулка свири
свойта тиха, тъжна стара песен.
И звуците й в болката умират,
заспиват с вятъра, тъгата им отнесъл.

Тъгата тоя вихър подарява
на вярната и искрена луна,
дето всяка нощ дълбоко в мен изгрява
да ми напомни пак за свойта светлина.

Не мога да обичам празнотата!
Искам пак да бъда любовта!
Но и цигулката, и ножът, и луната
пишат с моя кръв по мене: ,,Самота"...


Под сълзите на есенните листа...

иринка

тъжно....въздействащо...невероятно  [plqs plqs] [inloveee]