Прося да избягаш от мен!...

[{dulgokoska}]

Просто се разкарай от главата ми...
Иначе ще трябва да я пръсна...
Отсечени отдавна са краката ми...
Не мога да избягам и да искам....

Просто прескочи плета в сърцето ми...
Той е гнил и сигурно ще падне...
Калпаво, по начало, е оплетен и...
Недъгавостта му да не издържи, нормално е...

Колко кола имат твоите мисли...
Бодат ме право в очите и не виждам...
Ни една отбивка, ни пътека чиста...
Всичките са пътища насилствени...

Хайде, поразкъсай ми тук вените...
И бегом накъдето ти видят очите...
Колко време затворен сам у мене си...
Не ти ли домъчня за други някои зидове?!...

[Nepokylnal]

Мазохист съм по природа, а пък ти си вещица.
Да ти бягам ли? Защо?... Я остави
тез преструвки за ядящи лешници
катерички стари в дивите гори.
Гнил е плетът, дай да го разхвърлиме,
че без него гледката ще е на шест.
Пеперуди - мисли ще опърлиме
с огъня на лампа или свещ.
От главата ти да се разкарам няма начин,
вътре съм, дълбоко в паметта.
Да си тръгна...Ама знам - ще плачеш.
Я ела-гушни ме... А така.

[{dulgokoska}]

Писна ми! До гуша ми дойде...
Твоите брътвежи са глупешки...
Катерици, бобри и... свине...
Вън, ти казвам! Бързо! На прибежки!...
Ако не, тогава тръгва мойто Аз...
Оставям ти обвивката разложена...
Да те прегърна, значи да сме двойно мазохисти...
А аз отказвам да съм като теб, Затворнико!...

[Nepokylnal]

Права си, май стана зоопарк.
Ала твойто Аз остава тука.
Ако трябва, ще яде шамар,
да не мислиш ти пък, че ми пука.
Няма тук разложени обвивки.
Я се виж - красива си и зла.
Нося ти копринени завивки,
за да стопля твойта самота.

[{dulgokoska}]

Нима не виждаш колко жалки сме така...
Завивки носиш ми?!... хаха - за себе си!...
Не е важно, че покриваш ми плътта...
А че оголваш със наслада все сърцето ми...
Шамар, юмрук... каквото имаш - давай...
Вещицата пък отвара ще забърка...
И най-тържествето /със кръв/ ти обещавам...
Че накрая ще изкупиме Забърканото...

Благодаря и на двама ви! По-искрени свои думи не съм чувствала днес :p