реквием за една сълза

[Bonita]

Всичко започва от там, от където завършва. А именно от сълзите. Човек се ражда, докато плаче. Плачат, докато се раждаш. Сълзите даряват живот. Смехът отменя сълзите. А с тях и живота. Самият факт, че идваме плачейки, предпоставя, че е нормално да се смеем през по- голяма част от живота ни, защото всеки е свикнал нещата да не вървят така, както започват първоначално. Но уви. Казвал съм го и преди- колкото се смеем, два пъти по толкова плачем. Има неща, които просто не могат да се случат в моя живот. Винаги съм си мислил че има баланс в природата, които предопределя нивото на щастие в един човек. Бедният човек, със пълното сърце и любовта в сърцето. Богатият човек със поршето и празното сърце. Умният самотник и веселият глупак. Това са крайностите
на нашето стереотипно съществуване. Но уви, по средата няма нищо. Има празно пространство. Болка. Аз съм някъде там. Искам да бъда създанието, което да не спира да мисли за нещата, които няма да може да има. Което просто да съществува, без да плаче или да се смее. Без да се ражда. Без да умира.

Защо се случва така, че когато намеря един камък, за който да се хвана, докато се качвам по водопада, винаги се подхлъзвам и падам по- надолу. Никога не знаеш какво ще се случи. Любовта щяла да победи всичко? Ще победи ли, когато ти кажат че си стерилен? Ще победи ли, когато тя ме е прегърнала и плаче, и ми казва че никога не е искала това да се случва, и че не е виновна и че има нужда от мен, за да си направи бебе. А аз. Много плачеше. Никoй човек не е плакал така. В ръцете ми беше само тя и шепа сълзи.

Или ще си правим бебе. Или ще ме остави, просто за да опита. Та тя не иска. Ще прави нещото, което е най- свято за всеки. Със някой, с който не иска. Само защото аз не мога. Любовта побеждавала всичко? Как ще победи това? Някой ден зад цветната дъга, ще си кажа в колко хубав свят живеем. Някой ден. А дотогава ще дишам.

[Bonita]

 [think]според мен е много тъжно...намерих го и някък си...реших да споделя чуждата болка и с вас..

[KUKLI4KATA]

 [sad2] [crying] [crying]  колко тъжно....и колко истинско...никой не може да си представи тази болка,която изпитва написалият това...просто защото за да почувстваш нещо,трябва да си го изживял....