Посветено на Странникът без сърце... (Don_NUTSO)

[Eamon]

Боли, и ще продължава да боли.

Боли ли боли.. 
Тази болка май няма да спре..
Отчаян търся.. следа..
До теб моя малка мечта..
Но ти си тръгна, изчезна в нощта..
Останаха само спомени..
И няколко прашни слова..
Сърцето на две раздели..
Едната половина гори..
Другата се дави.. в кървави сълзи..
Но теб те няма нали..
Не ще се върнеш..боли..
Дори да не спирам да плача..
Аз зная това..
Нашата приказка свърши..
Краят настъпи сега..
Ала..боли ли боли..
Болката не иска да спре..
Душата скована в лед стои..
Дори и слънцето не успя да ги стопи..
Защото на света има само една..
Една единственна която е способна на това..
И се моля, и те искам, и крещя..
Остани, спаси ме.. върни ми пак радостта..

P.S.
Иво, болката от любовта остава в това няма спор. Боли и то много, ала всичко се забравя някой ден...
Разбирам те че я обичаш и че те боли много, но се опитаи поне малко да не мислиш за нея. Аз също бях в твоето положение, но продължих не наведох глава.. казах си май**** му било е за добро. Болеше ме не мога да го скрия 3 месеца от живота ми минаха в самосъжаление... но и това не помогна. Не знам ти си по-голям от мен и виждам че обичаш не насила, а със сърцето си и затова го и преживяваш така. Виждам че обичаш наистина и че даваш всичко и обичаш истински което е прекрасно. Моля те помисли малко, замисли се за прекрасните дни, месеци или години в които сте били заедно, че ви е било хубаво и сте се радвали един на друг. Помисли за всичко това, без да плачеш и да страдаш. Спомни си всичко което сте преживяли двамата, може би ще ти олекне поне малко. Продължи напред с надежда не с тъга. Любовта ще те намери рано или късно, но нали знаеш по-добре късно от колкото никога.... надявам се че няма да ми се разсърдиш че ти посветих този стих, и че ти дадох просто един съвет.

[ackasha]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[MoonLight]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Don_NUTSO]

... ех тъга ... толкова избягвана, толкова неканена, но винаги идваш, а и някак си след време ставаш спомен сладък ... просто една малка нежна тъга ...

Благодаря за стихчето, трогнат съм, прекрасно е, не знам в момента какво да кажа или по точно напиша ... любовта .... с нея се срещнахме по-истинска не можа и да бъде ... дадох всичко, исках да дам много повече от всичко, може би не успях, може би ... може би и там ми беше грешката, но може би беше и там, че дадох всичко наведнъж, като в приказките ... знам ли ... може би - странна дума, неангажираща ... и друга любов да ме намери, едва ли ще е същия огън, едва ли ще може да го разапали, аз горях истински, горях, сърцето ми разпалваше невиждани пожари ... горях ... изгорях ... едва ли вече в мен има какво да гори ... когато човек има основа за сравнение ... никога, никога не ще се повтори това с друга - това което беше ...
... на болката - майната и, ще отмине, ежедневието ще я изпие, но какво от това, когато си празен, когато нямаш смисъл, когато просто само съществуваш, и вечер тайничко те завръщат спомените за живота ... казваш си все пак някога живях ... живях и горях от обич неземна, обич невиждана, обич несрещана ... тихичко прошепвайки "благодаря, че те има, благодаря, че бе до мен" ...
Аз просто исках да бъда нещо за някой ...


Благодаря за стихчето още веднъж ...

[Tajni4ka_:(]

Стиха е невероятен [inlovee]
В същото положение съм и аз и вече не вярвам в надеждата....толкова много ме боли вече около 10 месеца страдам,за мен,за него,за обичта и всички лъжи, в които съм вярвала...Обичам го точно толкова,колкото в обичам майка си.Не мисля,че скоро ще намеря утеха в нещо....още по-малко,че ще се влюбя в някой особено с този огън...
Дон Нутсо не те познавам лично,но ти съчувствам от все сърце,защото всеки,който е изпитал тази болка може да разбере колко е трудно [heart__]

[Don_NUTSO]

 [confused]