Криво Огледало!...

[{dulgokoska}]

А как да кажа...
Малко те обичам...
Слънце свети в моите очи...
И мислиш си...
И лъжешком прилича...
Сякаш прах, че хвърлям...
Сред ресниците си
и...
Една умряла
Скитница сред Хора...
Търси си подслон
във Ден от Кал...
Толкова ли
станах в теб
позорна...
Как успях да взема
всичкия ти
срам...
Виждам,
че у теб е празна колба...
Разтвора
на ръцете си излял...
И всички пръсти
вече мен не помнят...
И устата си
след мене си изял...
Сега е яма...
Грозна цепка,
дупка...
няма нежност, нема трепет
Там...
Колко ли това
на двама струва...
Аз платих ли...
Всичко, що си спал?...
Няма ловкост в твоето мълчание...
Само пуста...
крачеща... душа...
Толкова е низко туй падение...
Че под него може да е...
само Долната земя...

А как да кажа...
Малко те обичам...
Такъв си... саможив... и празен...
А аз
една лъжлива скитница...
Малкото ми е нищожно даже...

[dodic]

И аз сега как да кажа, че малко ти харесах харесах стиха, като ме раздруса толкова яко.
Отличен е Дългокоске.
Поздрав  :)

[{dulgokoska}]

Изключително навътре ще приема думите ти... съдя по твоите стихове и... ми се иска да са си за "навътре" [lol]
А как да кажа... че малко благодаря, когато то е много повече от изказаното :)