Затворници

[Gentiana]

Бодлива тел са твоите чувства.
Обвиваш сърцето ми.
Пука ли ти, че то кърви?
Нямам сили да моля.
Гордостта ми не ме пуска
да сложа край на агонията.
Нищо,нека боли.
Концлагеристка във себе си.
Крематориум - душата ми.
Изгарям те в нея,
търся се, а ме няма,
май и себе си изгорих.
В пепелището - въглени,
парчета от спомени,
късче лице,
две - три порцеланови мечти.
Говорим за свобода,
а с белезници сме свързани
за стълба, наречен смешно -
Личен живот.
Обграждаме се с фалшименции,
говорим си глупости.
Затворени в себе си
или в някой отсреща,
който няма да ни амнистира
и освободи.

[Eamon]

Лелееееееееееее прекрасно е Гео, супер е.
[evala] [evala] [evala] [evala] [evala] [evala] [evala] [evala] [evala]

[Gentiana]

Радвам се, че ти харесва, Любо  :)

[Don_NUTSO]

Бодлива тел са твоите чувства.
Обвиваш сърцето ми.
Пука ли ти, че то кърви?
Нямам сили да моля.
Гордостта ми не ме пуска
да сложа край на агонията.
Нищо,нека боли.

Нали мен само ме боли ... нека ... нека да боли ...  [confused]

В пепелището - въглени,
парчета от спомени,
късче лице,
две - три порцеланови мечти.

... нека боли, нали съм човек със нереално чупливо сърце ... а исках да изкрещя мечтите си ... ти също ме стимулира ... да - ти ... точно ти ... но всичко се счупи ... лепилото търся ...

[Gentiana]

Ами, Иво ..., болезнената истина е, че когато нещо се счупи...,ама съвсем, на хиляди парчета, просто трябва да си купиш ново.
Понякога хората ни предават, понякога  не могат да ни дадат това, което искаме от тях, понякога...
Не знам, и да търсим виновни...полза няма.
Стимулирах те, защото познавам хората.
И знам, че когато нещо гори, то те кара да се връщаш. Бягаш от него...и отново се връщаш.
Но понякога просто трябва да загасиш огъня.Дори да ти се струва, че ще се удавиш в тази вода.
Дългите агонии са си чист мазохизъм.
И те унищожават.
Късче по късче.
По-добре загнилото да се отреже, от раз и да се спаси останалото.
Знам, че ще кажеш че това , болното си целия ти..., но не е така.
То е частица от теб, но понеже е адски болезнено , ти се струва, че ти е всичко.
Но не е...
Стегни се.
И започни да забравяш.
Трябва!
Освен ако не искаш цял живот да умираш...
А той е пред теб и е дълъг.
Не си струва да го изживееш в агония.
:fireheart:

[MoonLight]

 [bravisimo] Страхотно е!

[Gentiana]

благодаря ти  [heart__]

[Don_NUTSO]

аз умирам, откакто съм започнал да обичам, давал съм и никога не съм обичал на заем, нито по задължение, обичи не съм обещавал ... от обич не съм се отричал...  в дни и нощи на тревога аз цял живот умирам ...
... но все пак съм благодарен, че се случи, че живях ... нека сега от болка да се гърча ... все пак красиво беше, все пак хубаво беше ... ще го изживявам пак и пак, и пак в спомените и в сънищата ... важното е че живях ...

[Gentiana]

ех, Иво....не може една любов да е само болка..., не може да няма и взаимност, и нежност , и толкова други хубави неща...
Ако само са те наранявали..., може би просто ти не ги избираш правилно, извинявай, или пък светът е пълен само с гадни момиченца, които не могат да обичат, не знам...не вярвам в това.
Ще изгрее слънце и на твоята уличка, това е сигурно.
Просто трябва да го дочакаш.
Не мисли, не се връщай назад...не се самонаказвай.
Не трябва. :)

[SkitnicaVmoretO]

Прекрасно е слънце... искаше ми се да ти отговоря в стих, но... по-добре да замълча.  [heart__] [cvetee] [cvetee] [I love you]

[Gentiana]

 :kissoflove: [bunny] следващият път, радост моя :p