Обичам, когато чувствата ти ме рисуват

Started by Gentiana, March 06, 2007, 22:01:04 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Изцапана с ултрамарин
дланта ти ми напомня
за небе с разсеяни облаци.
Дълго си рисувал полета на душата ми
и крилете на птиците
са ти разказвали
моите тайни.
Обичам кожа, покрита с боя
и ухаеща на шедьоври.
Добави малко кармин и охра
и ще се получи една есенна любов,
в която вали дъжд от очите ми,
защото казват, че есента
е сезон на раздялата и тъгата.
Казват, че тогава умирали хризантемите,
посърнали от дълго очакване,
но аз не вярвам.
Нали влизам в мислите ти,
когато си поискам.
Там съм нарисувана с ноти,
а всяка нота е сребърна
и звънти като дребна монета,
търкулната по масата,
на която залагаш нежността ми.
Не я проигравай!
Без нея ще изсъхне сърцето ти
и ще вият оплаквачките - стари гарванки,
докато гласовете им ръждясат,
а очите ми ослепеят.
Тази нощ искам да ме нарисуваш
само с изцапаните си с боя чувства,
но недей ме оцветява  в розово.
Нарисувай ме в тъмно лилаво
и бледо люляково.
Нека бъда твоята тайна.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

GaLLeRy

No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.