Раздяла

Started by dodic, March 06, 2007, 21:06:33 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic

Отприщиха се тези дни,
дълбоко скътани злините,
така че, моля те, прости,
сълзи ако събудя във очите;
не мога болка да стърпя,
отдавна я заключвам вътре,
но днес отключи се сама,
сама навън намери пътя;
и днес зловещо ще звучи
гласът ми, ще говоря с остри думи,
а говорът ми рязък ще руши,
старото и тягостното помежду ни;
а ти, заслушана, сълзи не скривай,
аз също дълго плаках, със сърце,
обидата ти още със кръвта ми се разлива,
постъпката ти още ми боде;
днес време е, удари траурна камбана,
и нещо старо трябва да се погребе,
да се превърже зейналата рана,
раздяла иде, няма накъде.
Понякога, от себе си се скривам

DeTe_Ha_Xaoca

Не аз няма да се примиря!
Хайде,лей безброй ужасни думи!
Кажи ми колко те , обидих
кажи ми колко раних.
Само за раздяла,
ти недей ми споменава.
защото болката минава,
ала спомена завинаги остава.
Не аз няма да се примиря!
Хайде, поплачи в ръцете ми!
Кажи ми колко си обичал,
кажи ми как жестоко те убих.
Само за раздяла ти недей ми споменава.
Че любовта винаги ще наранява,
после раната ще отминава,
а раздялата винаги ще ни горчи!
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

DEVIL_IN_HEAVEN

Quote from: dodic on March 06, 2007, 21:06:33 PM
Отприщиха се тези дни,
дълбоко скътани злините,
така че, моля те, прости,
сълзи ако събудя във очите;
не мога болка да стърпя,
отдавна я заключвам вътре,
но днес отключи се сама,
сама навън намери пътя;
и днес зловещо ще звучи
гласът ми, ще говоря с остри думи,
а говорът ми рязък ще руши,
старото и тягостното помежду ни;
а ти, заслушана, сълзи не скривай,
аз също дълго плаках, със сърце,
обидата ти още със кръвта ми се разлива,
постъпката ти още ми боде;
днес време е, удари траурна камбана,
и нещо старо трябва да се погребе,
да се превърже зейналата рана,
раздяла иде, няма накъде.

[cvetee]

Прегръщам те с виновните ръце
на полъха от идещата есен...
Обичам те, но няма накъде...
Мълчи у мен разплакано срцето...
           Прегръщам те... но в себе си на две:
           дарявам ти разполовената си обич,
           която в две посоки ме влече -
           към минало отмиращо и нещо ново...
Прегръщам те с пръглъщани сълзи,
разсипани в последните минути...
Сърцето ми в прегръдката тупти,
А аз те моля:
Прости!
    Прости!
         Прости!
              Прости!...

Прости ми... много, много пъти!...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

dodic

Глътнах си граматиката, като видях какво сте сътворили дами.
Нямате конкуренция. :)
Благодаря ви за чудните стихчета.  [shame]
Понякога, от себе си се скривам