News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Звездите над мен ( Penemue & waitshark )

Started by Penemue, March 06, 2007, 20:04:25 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Penemue

                    Penemue and waitshark


Кафето изстива в ръката ми ... дали е така, защото му беше време да изстине .. или моя лед се е просмукал в него през ръката ми, която държи чашата ... безвкусно е .. блудкаво .. но какво в този живот не е .. Надигам пак чашата и правя физиономия .. хубаво е да си мъж .. можеш да се държиш като дете .. и докато правя физиономия, посягам към вестника .. може би пък небивалиците в хороскопа да ме поразвеселят .. мдам .. пак нищо хубаво не ме чака .. звездите никога не са били на моя страна .. тези свидетели на най-хубавите и най-тежките ми нощи .. мразя тези звезди .. не стига, че се смеят нощем, когато съм сам .. леглото е студено .. аз съм студен .. ами се смеят и през деня .. когато аз съм студен . .когато съм сам ... на минало ми .. на мен .. на бъдещето ми ..
Смях през сълзи.. Стига вече!. Не, не искам да ги гледам с жалостен поглед. Времето изтече, не съм малко момче, не съм това, което бях .. сега съм друг. Ехх, май е по-добре да прегледам началото на вестника? Винаги е изпълнено с политика .. политика - глупости, фарс на жадни и безскуполни хора .. с мечти за разруха и страдание, господари на стадо офце .. какво ли сънуват нощем, може би хошара пълна с хора - блеещи за малко светлина и храна, за покрив, който да не капе .. времето си тече и въобще не му пука за нас .. мен .. тях .. Господари ли сме му или не, кой го е измислил, кой му даде живот .. а сега се присмива на собствените си господари ...
Кафе .. цигари .. алкохол .. и работа. Бавно се нижат дните, а аз слушам някаква песен , която ми напомня за мен .. Родих се случайно край кофите за смет, и цял живот си патя с моя скапан късмет .. вярно, вярно, така се движат дните .. не съм се молил да се родя, но факт - стана .. трябва да се боря с него ..

Но вечер .. когато седя на масата в тъмното .. гледам града и хилядите малки лампи .. се чудя ... чудя се дали наистина си заслужава да се боря .. друг път се чудя дали там .. някъде .. в една от тези светлинки .. в един от тези осветени апартаменти .. точно там .. има нещо, което може да ме спаси от праха на времето .. прах, който се изсипва между пръстите ми .. забива се в кожата ми .. и се опитва често пъти да ме накара да падна на колене ... но аз не падам .. вървя .. накъде - не знам .. просто вървя .. всичко е в движението .. докато вървя няма да ме сметнат за мъртав .. не, че не съм .. жъпросът е принципен .. за всеки случай вървя .. дали бягам от нещо .. или пък отивам натам .. не знам, а и не ми пука особено .. дните си се нижат .. това е най-важното .. дни изпълнени с болка, с новини за политика, с новини за война, с новини за бедност, за убийства, и хороскопи .. ден след ден .. тик-так ..
тик-так .. напомня ми, че денят не е свършил .. не е започнал даже, трябва да вдигна глава, да нахлузя отново маската на щастливо, сиво човече...маска, която по зла орис е доживот .. живот и смърт .. страх и спасение .. кое кое е ? .. Не знам и не ме интересува .. знам, че нещо напира вътре в мен .. болка, страх, надежда, мечти. реалност .. кое кое стана и кой ги съчета така .. да, душата на човек била необятно нещо .. място търсено като светия грал и проклинато като самия Сатана ..
моята нещо се спотайва .. къде ли се е забутала в това крехко тяло, съставено от 70% вода и 30% органични, на пръв поглед безразборно подредили се клетки, оформящи нещо толкова необяснимо .. град като град, но какво търси моя взор нощем при самотните ми разходки .. из самотните дървета .. със самотните клони и листа. Дали подкрепа или враг .. враговете защо са ни - да се доказваме, май.. не, искам човек да видя .. човек .. къде ли избяга и този изчезващ вид ..
Светят прозорци .. будуват хора .. дали само аз се лутам в лабиринт ..

Лабиринта на мислите ми .. лабиринта на един изчезващ човек .. и когато изчезна .. какво ще остане от мен ... един призрак, който броди из парка .. един призрак, който броди из съзнанието си .. броди и вие към светлината .. души въздуха и търси миризмата на нещо .. на топлина .. и вие .. и крещи .. и гледа жадно към нея .. и винаги остава жаден ..дали някой ще се смили .. дали ще погали студа ми .. дали ще ми хвърли една трошица от прозореца .. една усмивка .. или забързани в своите проблеми .. аз ще трябва да изживея още един ден .. още една нощ ... още няколко минути самота .. моята самота .. а ми се иска да намеря нашата самота .. нашата .. моя и твоя .. където далеч от всички .. далеч от всичко .. схте сме сами .. двамата .. сами със себс и .. сами един с друг .. и няма да бъда жаден .. и няма да вия за топлина ..
Сладката самота на две души вплели се в преградка ..  топла,запалили огън до небето...огън греещ и сиаен колкото хиляди звезди...да, огън, който ще ги засрами тез студени и присмиващи се на нашето ежедневие звезди..Моят и твоят свят .. станали един...защитен от ледени стени..защитен с хорски приказки от завист и злоба поредени...Да, сладка самота на две сърца, живеещи само за едно..да си останат сами и да завършат мисията си на таз горчива земя..от сълзи
и кръв .. напоена от страх и гордост .. поливана .. градена с лъжи и измами .. родена от смях и любов, обич и доверие .. истинските разрушители на студа .. Вия в нощта .. призрак останал с недовърешни дела .. дела .. срам и позор .. възход и падение .. нещо неоткрито .. и неизказано ..
Боли ме и изчезвам в утринната мъгла .. не усетих нощта .. не усетих живота .. не усетих светлина ..

waitshark

ЕЕЕЕЕ радвам се че се появи най-накрая,за което благодаря адски много.
Страшно се е получило
[/color]

tonnny_bg

 [bravisimo] [cvetee] [cvetee]По цвете за всеки !
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!