Сълза.....или е дъжд в очите?

[burning_acid]

Какво по-лесно от това да се забравим?
Или да бъдем спомен лесно преносим?
За теб ще бъда смях, стих, песен,
нещо непознато;
за мен ще бъдеш стих, усмивка,
неосъществено лято и мечти...

Аз винаги ще вярвам във вълшебства,
ти винаги ще търсиш нови брегове.
В мен вярата все някой ще поглежда с(ъс) насмешка,
а ти все няма да откриваш нещото, което те зове.

Какво по-лесно от това да се намразим?
Кой в днешно време има смелост да прости?
Кой днес си позволява лукса да обича?
И кой, по дяволите, днес намира време друг
в света си тих да подслони?!

И не е важно колко ще се моля
в очите ти да видя своето лице.
В тяхно вечно ще присъства не-покоя
на търсещото, искащо сърце.

В ръцете ти ще срещам ветровете,
докосвали пустини и гори.
В косите ти ще са се сгушили лъчите
на слънцето, огрявало вълни...

Тъй както в(ъв) света си те поканих,
така от твоя ще си тръгна с послеслов.
Нима не виждаше и ти:
в началото бе края
на нашата измъчена, изгубена любов!

И все пак знаеш, че не съжалявам
за ни една усмивка, радост и тъга.
Щом срещнах те – така е трябвало да стане,
но не е писано при тебе да се спра.

И нека пак погледнем към небето –
ти знаеш колко тихо ще вали...
И сълзите ми ще се сливат с дъждовете,
(все още помня – не обичаш сълзи ти)

Ех, нека да престанем с тези клетви:
аз вярвам силно, само не в(ъв) тях.
Когато някой искрено, наистина обича,
да помълчи за свойта обич няма страх!

настроение: "Tear" - The Smashing Pumpkins

[tuik]

Уаууу, когато смисълът не се загуби в обема се получават невероятни неща. Уникално е... И да ти кажа за събота, ако не си разглеждала темата за Софийските срещи... :)

[GaLLeRy]

Стиха е много хубав...две мнения няма,
обаче не мога да разбера за какво ги слагаш тия скоби на "СЪС" или "ВЪВ"  [confused]

[ackasha]

Стиха е много хубав...две мнения няма

:flowers: :flowers: :flowers:

[medenata]

Много е хубаво!Бравос!
[flowers]

[ням рецитал]

Какво по-лесно от това да се забравим?
Или да бъдем спомен лесно преносим?
За теб ще бъда смях, стих, песен,
нещо непознато;
за мен ще бъдеш стих, усмивка,
неосъществено лято и мечти...

Аз винаги ще вярвам във вълшебства,
ти винаги ще търсиш нови брегове.
В мен вярата все някой ще поглежда с(ъс) насмешка,
а ти все няма да откриваш нещото, което те зове.

Какво по-лесно от това да се намразим?
Кой в днешно време има смелост да прости?
Кой днес си позволява лукса да обича?
И кой, по дяволите, днес намира време друг
в света си тих да подслони?!

И не е важно колко ще се моля
в очите ти да видя своето лице.
В тяхно вечно ще присъства не-покоя
на търсещото, искащо сърце.

В ръцете ти ще срещам ветровете,
докосвали пустини и гори.
В косите ти ще са се сгушили лъчите
на слънцето, огрявало вълни...

Тъй както в(ъв) света си те поканих,
така от твоя ще си тръгна с послеслов.
Нима не виждаше и ти:
в началото бе края
на нашата измъчена, изгубена любов!

И все пак знаеш, че не съжалявам
за ни една усмивка, радост и тъга.
Щом срещнах те – така е трябвало да стане,
но не е писано при тебе да се спра.

И нека пак погледнем към небето –
ти знаеш колко тихо ще вали...
И сълзите ми ще се сливат с дъждовете,
(все още помня – не обичаш сълзи ти)

Ех, нека да престанем с тези клетви:
аз вярвам силно, само не в(ъв) тях.
Когато някой искрено, наистина обича,
да помълчи за свойта обич няма страх!

настроение: "Tear" - The Smashing Pumpkins

[heart__]

караш  ме  да  се  чувствам  нищожен  като  почнеш  да  пишеш  така  ...   [inlovee]