Спасение..

[Penemue]

Можеш ли да намериш душата ми ... когато се губя в мъглата на собствената си лудост .. можеш ли да протегнеш ръка и да ме извадиш от езерото на самотата ми ... да ме спасиш от самия мен .. а аз искам да се погубя .. не искам да съм спасен .. искам да затъна в тъгата, меланхолията, отчаянието .. и всички тези прекрасни багри на разяждащата болка ... можеш ли да ме спасиш, въпреки мен ... ей така .. напук .. защото съм ти нужен .. защото не искаш мъглата да потуши малката останала искра в очите ми ...
Можеш ли да се гмурнеш с мен .. студа на душата ми да стане студа на тялото ти .. да трепериш, да замръзваш .. да не усещаш нищо .. и да останеш .. да не помръднеш .. да понесеш хапещия студ .. можеш ли
Можеш ли да изплачеш сълзите ми .. да вземеш всяка една от немите ми очи .. да ги оставиш да потекат по ресниците ти .. можеш ли да вземеш тъгата и да я изживееш .. да те погълне .. да те удави .. да те задуши с риданията си, които да излизат на хрипове през теб .. и когато една река се излее от очите ти .. тогава да изплачеш и няколко твой сълзи .. за мен .. защото си усетила мен .. можеш ли ..
Можеш ли да се оставиш на лудостта .. можеш ли да крещиш от моята лудост .. да я пуснеш през тялото си и да разбиеш стени .. да не виждаш нищо .. да не разбираш нищо .. да си никой .. можеш ли .. вместо мен .. можеш ли ...
Разбирам те .. не можеш .. тогава остани още 5 мин .. нека запомня усмивката ти .. очите ти .. и после си иди ... можеш ли това ...

[Don_NUTSO]

кой ще протегне ръка към мен ... кой би направил тази жертва ... никой нали ... та вече и за приятел не ставам ... а от това още повече боли ...

[Penemue]

Я стига
Това е сито, което отсява достойните и недостойните
Прекарваш ги през ада, за да видиш дали са заслужили Рая.
Се пак не може да бъде гъчкано около теб с фенки, я

[waitshark]

Добро добро е, водиш по точки  :)

ето и от мен:

Не можеш нали...не ти стиска да поемеш товара ми,да понесеш кръста на греха който ми дари...помня те...усещам те...търся те....моля се да те усетя още веднъж,да те прегърна за последо....сладък студ,сладка мъка...и прекрасна смърт....но викам те с усни замръзнали...с глас немощен...усещам предавам се на спокойствието.....а чаках те да събереш сили....да се пребориш за ........но не,бавно изплува спомен на радост..бавно го потапям в леда.....старх зове те от далече...измамен глас шепне спасение но не ща....не ме е страх....не ме е страх от самотата..помогна ми да я спечеля....плача....сълза по сълза..бавно се стичат по ледените ми бузи...може ли оганят да те превърне в буца лед...изгаря плът и душа...горчива сълза но за какво