... няма те ...

[Don_NUTSO]

... и минавайки по пътищата, по които с теб сме били не един път, пак ти ще изплуваш ... твоят образ ... твоята усмивка ... твоя поглед ... те ще бъдат до мен ... но ще усещам вятъра вместо теб .. ще целувам нищото - вместо теб ... ще бъда сам сред многото ... и компаньонка ще ми бъде самотата, която ще се опитва да разбере и да намали болката неосъзнавайки, че е безсилна ... а времето ще тече бавно ... докато един ден реши да помогне ... на нещастника и да направи бледи спомените ... за прекрасните мигове прекарани с теб ...
Но до тогава ... болката ще бъде неописуема ... а градът ще е същият ... светлините, автобусите, хората - ще се усмихат ... ще поздравяват ... външно ще бъде прикрита тя - болката, и някой едва ли ще предполага за нейното съществуване ... всичко ще бъде по старому с разликата, че теб вече няма да те има до мен ... че мен няма да ме има в твоето сърце ... че аз вече не живея, а просто съществувам, ден за ден ... изпълнен с малка надежда, да те видя пак някой ден, да те прегърна пак, да чуя прекрасния ти смях и тъй нежната усмивка, да усетя ръката ти в моята ... и да помълчим приказно ... казвайки си толкова много неща в мълчанието ...

[ackasha]

МнОгО Е ХуБаВо  :flowers: :flowers:  :flowers:

[vanilla_g]

Няма да ме има... и никога нищо няма да бъде същото...
Ще виждаш мен във всичко, без да го искаш дори...
И колко ще издържиш без мен... непрекъснато?!?
В сърцето ти, моето живее... няма да ти го позволи.
И всеки път, когато минаваш по пътищата ни незабравими,
нещо в теб пак ще крещи моето име,
ще ти напомня за очите, устните, ръцете незаменими
и сърцето ми в гърдите ти ще шепне: "Потърси ме"...

[Don_NUTSO]

Аз и ти, заедно.
Без повече самота.
Дали беше правa. Щастие има. Има щастие ... но без мен ...
Теб те има. Но мен ме няма, аз не съм реален, аз не съществувам ... аз съм просто объркана, скитаща мечта ...

... проклинай ме ... проклинай всичко свързано с мен ... проклинай пътеките, които с теб сме правили ... проклинай всички пътеки, по които съм вървял, нека в огън буен да изгорят, да горят както аз по теб горях, тогава ще ти стане топло ... ще усетиш, че всичко около теб е в огън, само мястото онова "непрокълнато", онова безчувственото място, изпълнено с ленивост, обречено на сивота, на еднообразие и на навици, само то ще стои студено и ти ще си в него - с него, но някак си сама - живееща втори безсмислен и безчувствен живот - но обич е обещана ... не може да се отмята обещано  ... проклинай ме, мрази ме ...
проклинай ме, че някога обичах ... искаш да изчезна ... та аз бях, съм и ще бъда ... аз съм спомени, настояще и бъдеще, аз съм отровата на света, аз съм и въздуха и водата ... всичко около теб съм аз ... аз съм безплътието създадено от зрящите, чумата която тръшка хиляди ... бях, съм и ще бъда ... проклинай ласките с които те обсипвах, за които копнее тялото ти – нека той да ти ги даде, едва ли същите, но с лека фантазия ще бъде заблудено тялото – сърцето Дали?... проклинай устните, с които те целувах нежно и като за последно всеки път, проклинай очите ми гледащите обречено и изпълнени с любов ... проклинай ... проклинай една сбъдната мечта, проклинай срещите наши чакани с години ... мрази ме ... друго не ти остава към мен да изпитваш ... обичта ти е обещана ...


Разговорите се ограничават не само от оператора"
- Кой звъни? ...
Превърнах се в глупакът, който не може да забрави миналото. Глупакът, предпочитащ да остави демоните на предишното щастие да превземат настоящето. Глупакът, който не може да живее сега и за утре, превръщайки се в бледа, едва дишаща сянка. Ето кой звъни. Глупакът."

[`Fallen_Angel`]

Ти и Гео имате вредния навик да ми вадите душата ...

Седни си на четирибуквието и пиши пак!

[tonnny_bg]

Абе що се мъчите не мога да разбера . [mhmm]

[неземен]

 [mhmm] [sad3]
Шефе.Чудя ти се.Като те чете човек- жив да те оплаче и да проплаче.И ти като Николо Паганини свириш майсторски на  едната струна.Ще се скъса от  претъркване.И после...За къде е душата-цигулка без една от най-важните струни.А-ААА.Паганини е свирил и на други.Най-често  на всичките.Затова е и Н.Паганини.
НЕЩО ОТ ПРЕПАТИЛИТЕ.
Любовта е игра,в която винаги лъжат.  Балзак
Да бъдеш влюбен значи да бъдеш луд при здрав разум.  Овидий
Поживях доста дълго и видях едно:всяка любов има край.  Суинбърн
КАКВО Е ЛЮБОВТА-зЪБОБОЛ НА СЪРЦЕТО.  ХАЙНЕ
Вадиш зъба,слагаш златен и...по пет на нож.Бойният вик на знаменитата българска морска пехота,непобедима при атаки с гол на пищова нож.Иначе какво ни остава.Таковаш не таковаш,на не такования -времето му минава.И да не таковаш,такована ще вземеш-казват патилите.Та какво ни остава маа...му стара на нас -претакованите,а.Цял живот да ближем рани и оплакване,приплакване и....Време е да се вземем и с маршова стъпка да си спомним,че сме мъже,да продължим напред.Само напред и нагоре.Ако ще паднеш прав падни с гол в ръката нож...Това ще е заслужена и геройска смърт за нас- претакованите.
От събрат по участ:Н
Това си е нещо като на майтап и истина.Майтапа на истината,шефе.