Статуята

Started by Penemue, March 05, 2007, 17:39:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Penemue

И пак се срещаме там .. винаги се сещахме там .. където слънцето галеше нежно статуята .. статуя на момиче, с протегнати напред ръце .. чакащо да обвие в прегръдката си някого, но май нямаше да го дочака .. скоро щяха да я съборят, защото по някаква странна причина не допадаше на кметската управа .. а ние винаги отиваме там ... сядаме на кафето до нея, пиеме мляко с какао, ти се смееш, а аз се разтапям в момента ... момент, заради който ме е страх да затворя очи, за да не го изгубя .. момент, в които залязващото слънце пропълзява по мрамора и се вплита в косите ти .. същински кехлибар .. тих огън .. нежна мекота .. залязващото слънце в косите ти .. и изгрева в очите ти .. изгрева на хиляди усмивки, които могат да съживят камък .. които съживиха мен ..
Но страхът си проправя път към сърцето ми .. впива пръсти в него и стиска, стиска докато не потекат кървави сълзи .. преглъщам ги и гледам как се радваш на млякото с какао .. гледам и статуята .. толкова пъти съм се връщал посреднощ при нея .. и съм молил за още един изгрев .. още един ден, когато ще доидем при нея .. при нашия мълчалив свидетел .. и винаги съм я докосвал, за да знам, че е там ... за да знам, че и ние ще идем там .. че ще си моя за още един ден ..
И пак пием мляко с какао .. и пак се усмихваш .. но не виждам изгрева в очите ти, а онази безкрайна тъмнина .. онази тъжна буря .. онзи пороен дъжд .. който убива моряци в нощта .. потапя ги в море от тъга и ги задушава .. нима това е и моята съдба ... а утре ще свалят статуята и ще я заменят с някоя гротеска .. хвърляш парите .. погалваш лицето ми .. а аз гледам момичето .. докосването ти, допреди топлещо, сега ме пронизва и кара сърцето ми да стане по-студено от мрамора на статуята .. и тръгваш .. .
Стъпките се отдалечават ... почти не ги чувам .. ставам и аз ... но нямам накъде да ида .. и вървя ... цяла нощ и цял ден .. а всичко е мъгла ... не искам да се виждам с никого .. не искам да ми казват как живота продължава .. не искам да ги слушам, не искам да ги виждам .. тях и тяхното " времето лекува " .. безцелното ми скитане лекува, лекува ме от собствените ми мисли .. и всякаш се отдалечавам от онази статуя .. и ме няма .. и си отивам ..
Но нощта отново пада .. и съм там ... и статуята я няма .. и мен ме няма .. нищо не остана от мен .. и събличам дрехите си .. и с тях събличам обичта ти .. събличам и усмивките ти .. събличам и нежността ти .. събличам и душата си .. и съм сам .. и не съм там .. и съм никой ... и крещя .. и мълча .. и очите ми са мрамор .. и сърцето ми е желязао .. и ръцете ми са стомана .. и краката ми са бронз .. и аз съм студен .. и аз съм леден .. и аз не съм себе си ... и аз съм никой ... и ме няма ..
Качвам се на пиадестала, където вчера беше момичето с протегнатите ръце ... и заемам мястото й .. сега аз ще бъда там ... със студените, мъртвите очи ...
Но ти идвай .. идвай често, но не идвай сама ... пий мляко с какао и си спомняй за мен ... и всеки твой спомен ще дълбае в мрамора едно малко сърце .. точно там .. малкото сърце в ръката ми ... точно там ...
И бабите ще идват с внучетата си .. децата ще галят ръцете ми ... ще галят сърцето и ще се чудят ... бабите ще цъкат с език и ще мислят, че някой вандал го е издълбал ..
Но аз ще знам ... аз ще помня ... ти ще помниш ... ще сънуваш понякога ... как тогава .. преди много, много нощи .. съм имал сърце ..

Gentiana

#1
Красиво начало, Penemue :)
Добре дошъл при нас  [cvetee] [namigG]
И много такива красиви творения на музата ти.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

изтръпнах целия ... в някои моменти мене си виждам ...

QuoteНо страхът си проправя път към сърцето ми .. впива пръсти в него и стиска, стиска докато не потекат кървави сълзи .. преглъщам ги и гледам как се радваш на млякото с какао .. гледам и статуята .. толкова пъти съм се връщал посреднощ при нея .. и съм молил за още един изгрев .. още един ден, когато ще доидем при нея .. при нашия мълчалив свидетел .. и винаги съм я докосвал, за да знам, че е там ... за да знам, че и ние ще идем там .. че ще си моя за още един ден ..

ставам и аз ... но нямам накъде да ида .. и вървя ... цяла нощ и цял ден .. а всичко е мъгла ... не искам да се виждам с никого .. не искам да ми казват как живота продължава .. не искам да ги слушам, не искам да ги виждам .. тях и тяхното " времето лекува " .. безцелното ми скитане лекува, лекува ме от собствените ми мисли .. и всякаш се отдалечавам от онази статуя .. и ме няма .. и си отивам ..

и аз съм студен .. и аз съм леден .. и аз не съм себе си ... и аз съм никой ... и ме няма ..

не знам какво да кажа ... благодаря за тази творба ...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.