Поплачи си!... /щом Думите не стигат.../

[{dulgokoska}]

Скрий се Там... и малко поплачи си...
Всеки се нуждае от сълзи...
Но не прекалявай, черните ти ризи...
Избелеят ли, облечи ги пак... бъди...

Един от тези, дето все се борят...
Вятърните мелници гони...
Ти си сред любимите герои...
Макар за Тебе да си болен ум, нали?!...

Поплачи си, солените ти капки...
Ще отрезвят твоята душа...
Очите ще приличат на Земята...
Където приютяваш все сърца...

Изнурени, изкуствено засмени...
Силни, но приели много слабост...
Поплачи си... наведнъж или на смени...
А после... Заобичай свойта жалост...

Поплачи си... Думите не стигат...
Болката от теб да изтекат...
Животът понякога не стига...
И най е лесо... да поемеш по друг път...

[me4tatelka]

[angel4e_f]

мила,невероятен стих..още по-възхитена останах след това:

Поплачи си... Думите не стигат...
Болката от теб да изтекат...
Животът понякога не стига...
И най е лесно... да поемеш по друг път...

[ackasha]

[Perto]

Слънце, прекрасно е, браво... :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

[SkitnicaVmoretO]

Чудесен стих, дългокоске. Точно в твой стил  [inlovee]  [cvetee]

[Kiss`]

Много е хубаво тва стихче,Нели .. Браво  [inlovee]